Трудничко е само да оплетат целия народ или по-точно казано, онова съсловие, което тъкмо се е пробудило за нов живот и се готви да води борба за своите собствени права и свободи. Тъкмо това става сега главен обект на грижи за евреите. Евреите прекрасно разбират, че могат да постигнат своите цели само в случай, че на сегашния стадий на развитие някой им проправи път. Според техните сметки тази работа е трябвало да свърши за тях буржоазията, включително най-широките слоеве на дребната буржоазия и на дребните хорица изобщо. Но ръкавичарите и тъкачите не можеш ги улови на тънката въдица на франкмасонството, тук са необходими други средства, по-прости, но същевременно също така действени. Такова средство в ръцете на евреите е пресата. С цялата си упоритост евреите завладяват пресата, пускайки в ход за това всякакви уловки. Получили в свои ръце пресата, те започват системно да оплитат обществения живот на страната, чрез пресата могат насочват работата във всяка посока и да оправдаят мошеничеството си. Силата на така нареченото „обществено мнение“ сега се намира изцяло в ръцете на евреите, а какво значи това е вече добре известно.
При това евреинът неизменно представя работата така, че уж лично той жадува само за знания; той възхвалява прогреса, но най-често само онзи прогрес, които води другите към гибел. В действителност и знанията, и прогреса евреинът ги разглежда от гледна точка на ползата им само за еврейството. Ако не може да получи от тях полза за еврейския народ, той ще стане най-безпощаден враг и кръвник за науката, културата и т.н. Всичко, на което се научава в училищата на други народи, той използва изключително в интересите на своята собствена раса.
Своята собствена народност евреите в тази фаза съхраняват повече от когато и да било. Те крещят наляво и надясно за „просвета“ „прогрес“, „човечност“ и т.н., а в същото време по най-строг начин съблюдават чистотата на своята раса. Наистина, понякога натрапват своите жени за съпруги на влиятелни християни, но що се отнася до мъжете, то тук те принципно не допускат бракове с други раси. Евреите охотно отравят нрава на другите нации, но като зеницата на окото си пазят чистотата на своята собствена кръв. Евреинът почти никога на се жени за християнка, затова пък християните често се женят за еврейки. По такъв начин в еврейската среда няма хора със смесена кръв. Докато част от нашето висше дворянство окончателно загива в резултат на кръвосмешение. Евреите прекрасно си дават сметка за това и съвсем планомерно прибягват до този начин за „обезоръжаване“ на идейното ръководство на своите расови противници. За да замаскират всичко това и да приспят вниманието на жертвите си, евреите все по-високо и все по-високо крещят за необходимостта от равенство на всички хора, независимо то расата и цвета на кожата и глупците започват да им вярват.
Но с всички свои черти евреинът все още продължава да отблъсква широката маса от хора, той все още мирише на чужд. И ето, за удовлетворение на масата еврейската преса започва да изобразява евреите в такъв вид, който изобщо не съответства на действителността, но затова пък предизвиква представи, каквито са нужни на евреите. В това отношение особено характерен е хумористичният печат. В хумористичните вестници винаги нарочно се стремят да изобразяват евреите като във висша степен кротък народец. Внушават на читателя мисълта, че може би евреите имат някои смешни черти, но по същество това е народ добър, нежелаещ да вреди никому. На читателя му дават да разбере, че може би някаква част от евреите действително не са герои, но затова пък във всеки случай, те не са и особено опасни врагове.
Крайната цел на евреите на този стадий на развитие е победата на демокрацията или според тяхното разбирате — господството на парламентаризма. Системата на парламентаризма най-много съответства на потребностите на евреите, тъй като тя изключва ролята на личността и на нейно място поставя количеството, т.е. силата на глупостта, неспособността, страхливостта.
Краен резултат от всичко това ще бъде събарянето на монархията. Малко по-рано или малко по-късно монархията неизбежно ще загине.
к/ Сега гигантското стопанско развитие на страната довежда до ново социално разслоение на народа. Дребните занаяти бавно отмират, благодарение на това работникът все повече губи възможността да си осигури препитанието като самостоятелен дребен производител; пролетаризацията става все по-очевидна; възниква индустриалният „фабричен работник“.