Най-характерната черта на последния е това, че в продължение на целия си живот той няма да може да стане самостоятелен предприемач. Той е най-низш в истинския смисъл на думата. На старини трябва да се мъчи и да остава без осигурено парче хляб.
Аналогично положение сме виждали и по-рано. Иска се на всяка цена да се намери разрешение на въпроса и такова разрешение действително се намира. В такова положение освен селяните и занаятчиите постепенно попадат чиновниците и служащите. Те също стават най-низши в истинския смисъл на думата. Но държавата намира изход от това, поемайки върху себе си грижата за онези държавни служители, които не са в състояние сами да осигурят старините си: държавата въвежда пенсията. Постепенно този пример последват и частните форми, така че сега почти всеки служащ у нас е осигурен с пенсия, стига да служи в повече или по-малко голяма фирма. Само след като осигурим старините на държавния служащ, ние ще можем да възпитаваме в него чувство за безгранична преданост към държавата — онова чувство, което в довоенно време е най-благородната черта на немското чиновничество.
Тази умна мярка изтръгва цяло съсловие от ноктите на социалната нищета и по такъв начин създава здрави взаимоотношения между това съсловие и цялата останала нация.
Сега този въпрос е отново поставен пред държавата и нацията и при това в много по-големи размери. Все нови и нови милиони маси напускат селото и постепенно се преселват в големите градове, търсейки парче хляб като фабрични работници в новите промишлени предприятия. Общите условия на труд и живот на това ново съсловие са повече от печални. Вече самата обстановка на труда съвсем не прилича на предишната обстановка на занаятчията или селянина. Индустриалният фабричен работник трябва да напряга силите в много по-голяма степен, отколкото занаятчията. Големината на работния ден за занаятчията има много по-малко значение, отколкото за фабричния работник. Дори формално работният ден на работника да остава същият, както преди на занаятчията, то и за него /работника/ се създава много по-трудно положение. Занаятчията не е ползвал тази интензивност на труда, с която сега се налага да работи фабричният работник. Ако по-рано занаятчията така или иначе е могъл да се примири дори с 14-15-часов работен ден, то сега това става съвсем непоносимо за фабричния работник, всяка минута на който се използва по най-напрегнат начин. Безсмисленото пренасяне на предишния работен ден върху съвременното фабрично производство оказва много голяма вреда в две насоки: първо, поради това се подкопава здравето на работниците, а второ, в работниците се подкопава вярата във висшата справедливост. Към това трябва да добавим още от една страна жалката заплата, а от друга страна относително по-бързото увеличаване на богатството на работодателя.
По-рано в селското стопанство социален проблем не е могло да има, тъй като стопанинът и работникът са вършели една и съща работа, а най-важното, са яли от една и съща паница. Сега и в това отношение положението рязко се променя.
Сега във всички области на живота окончателно се извършва отделяне на работника от работодателя. Доколко в нашия живот е проникнал еврейският дух, най-добре се вижда от тази липса на уважение или дори направо от това презрение, с което у нас сега се отнасят към физическия труд. Това няма нищо общо с германския характер. Само след като в нашия живот започват да проникват чуждите, всъщност, еврейски влияния, предишното уважение към занаята се е сменило с известно пренебрежение към всякакъв физически труд.
Така възниква у нас това ново, от малцина уважавано съсловие, и в един прекрасен ден неизбежно е трябвало да се повдигне въпросът: или нацията сама да намери в себе си сили, за да създаде напълно здрави взаимоотношения между това съсловие и цялото останало общество, или съсловието различие ща се превърне в класова пропаст.
Едно е несъмнено: това ново съсловие включва далеч не най-лошите елементи, във всеки случай към него спадат най-енергичните елементи. Прекалената изтънченост на така наречената култура тук не е могла още да извърши своята разрушителна работа. Новото съсловие в своята основна маса още не е подложено на действието на пацифистката отрова, то притежава физическа сила, а ако трябва и бруталност.
Докато буржоазията абсолютно безгрижно и равнодушно минава покрай този във висша степен важен проблем, евреите не спят. Те веднага разбират огромната важност на проблема за цялото бъдеще. И ето, те постъпват така: от една страна разпалват експлоатацията на работниците до крайни предели, а от друга страна сами започват да служат на жертвите на своята собствена експлоатация и за кратко време си завоюват ролята на главатари на работниците в борбата на последните против работодателите. По такъв начин евреите външно стават уж ръководители на борбата против самите себе си. На практика, разбира се, не е така, тъй като тези виртуози на лъжата, естествено, винаги умеят да прехвърлят цялата отговорност върху другите, а себе си да изобразят като невинни младенци. Благодарение на това, че на евреите им стига наглостта сами да застанат начело на борбата на масите, на последните дори не им минава през ума, че най-подло ги лъжат.