Така възниква движението на работниците на физическия труд, намиращо се под пълното ръководство на евреите. Външно това движение има за цел да подобри положението на работниците. В действителност става дума за поробване и всъщност за пълно унищожение на всички други нееврейски народи.
Франкмасонството се нагърбва със задачата за системно пацифистко отслабване на инстинкта за национално самосъхранение в кръговете на интелигенцията. Докато в кръговете на широките народни маси и преди всичко в кръговете на бюргерството със същата задача се нагърбва пресата, която все повече се концентрира в ръцете на евреите. Към тези две оръдия за разложение сега се присъединява и трето, много по-силно — организацията на голата сила. Чрез първите две оръдия евреите проведоха цялата подготвителна подривна работа. Сега щурмовата колона на марксизма трябва да завърши цялата работа и да нанесе на обществото решаващия удар.
Пред очите ни се разиграва нещо съвсем нечувано. Тъкмо тези учреждения, които най-много твърдят, че са единствени носители на прословутия държавен авторитет — тъкмо те се оказват абсолютно парализирани в борбата против марксизма. Всъщност, евреите във всички времена на своята „просветна“ дейност са си намирали най-добри помощници тъкмо в кръговете на висшите чиновници на нашите държавни учреждения /отделните изключения, разбира се, не се броят/ тези чиновнически кръгове винаги са се отличавали с необикновено лакейство по отношение на още „по-високите“ кръгове от една страна и с необикновено високомерие спрямо „по-низшите“ кръгове от друга. Тяхната ограниченост може да се съизмерва само с тяхното самомнение. Но тъкмо това е нужно на евреина. Именно такива представители на властта се ползват с най-голямата му обич.
Практически работата се развива примерно по следния начин:
Съобразно своите крайни цели, състоящи се както в икономическото завоюване, така и в политическото поробване на целия свят, евреите разделят своите организации на две части, уж отделени една от друга, но на практика представляващи неделимо цяло. А именно — те делят движението на политическата партия от една страна и профсъюзната организация от друга.
Профсъюзното движение има за главна задача вербуването на работниците. В тежката борба за съществуване, която работниците трябва да водят поради алчността и недалновидността на много предприемачи, профсъюзите оказват на работниците някаква материална помощ и подкрепа. Работникът трябва сам да се грижи за подобряването на живота си в борбата против предприемчивите, които се отнасят към него безсърдечно и често забравят за онази отговорност, която са приели пред обществото. Самата държава също е забравила за работниците и става така, че си спомнят за тях само профсъюзите. Заслепената от алчност така наречена национална буржоазия поставя пред работника всички възможни и невъзможни препятствия, за да попречи на всички опити за намаляване на безкрайно дългия работен ден, на всички опити за премахване на детския труд, за подобряване на условията на женския труд, за подобряване на жилищните условия и оздравяване на процесите на труда във фабриките и заводите. На всичко това буржоазията не само се съпротивлява, но често направо саботира този род мероприятия. И какво? На евреина тъкмо това му трябва. Оказва се, че единствено той се грижи за съдбата на угнетените. Евреите застават начело на професионалното движение. Това за тях е много лесно, тъй като в действителност задачата на тяхната дейност съвсем не е честната борба за отстраняване на социалното зло; реалната им цел е създаването на такава боева икономическа организация, която сляпо да им се подчинява и да им служи като оръдие в борбата за унищожаване на икономическата независимост на националната държава. Истински здравата социална политика би трябвало да се ръководи от два критерия: от една страна, запазването на здравето на собствения народ, от друга — интересите за осигуряване на икономическа независимост на своята национална държава. За евреите, разбира се, на съществува нито единият, нито другият критерий. Напротив, тяхната цел е да нанесат удар и на единия, и на другия. Евреите се стремят не да запазят икономическата независимост на националната държава, а да я унищожат, затова не изпитват ни най-малки угризения на съвестта, издигайки от името на работниците такива икономически искания, които не само са практически неизпълними, но и които на практика означават гибел за националното стопанство. Но на евреите не им е необходима също здрава нация и физически здрава работническа класа, на тях им е необходима физически слаба тълпа, която е по-лесно да впрегнат в ярема. Това на свой ред им позволява да издигат най-нелепи изисквания, практическото изпълнение на които е невъзможно и те предварително го знаят — такива искания нищо не биха могли да променят и са годни само, за да насъскат масите. Ето действителната цена на евреите. Честното подобряване на социалното положение на работниците изобщо не ги интересува.