Народът лесно става жертва на еврейския поход на лъжата. От една страна, за това спомага недостатъчната подготвеност на широките слоеве на народа и като резултат от това неспособността да се ориентира във всички ходове на евреите. От друга страна, за това спомага ограничеността на кръгозора и пълната липса на здрави инстинкти у нашите висши слоеве.
Достатъчно е евреите да нападнат един или друг бележит човек, който оказва съпротива на плановете им, и нашите висши слоеве от вродена страхливост незабавно се отвръщат от този човек; а широките маси на народа поради простодушието и глупостта си вярват на всичко. Държавните власти пък или мълчат, или, което още по-често се среща, сами се присъединяват към преследването на дадения човек, въобразявайки си, че по такъв начин ще сложат край на виковете във вестниците. А в очите на някое власт имащо магаре именно такъв подход осигурява „тишина и ред“ и запазва „държавния авторитет“. Постепенно за всички прилични хора страхът пред клеветата в марксическия печат става заплаха, парализираща и ума, и сърцето. Хората започват просто да треперят пред ужасния враг и по такъв начин окончателно стават негови жертви.
л/ сега господството на евреите в държавата вече е толкова заздравено, че те не само могат да се наричат евреи, но могат вече открито да признаят от какви именно политически и национални идеи се определят действията им. Част от еврейската раса започва вече открито да се признава за чужд народ. Но и тук не минава без лъжи. Ционизмът доказва наляво и надясно, че ако евреите успеят да образуват в Палестина самостоятелна държава, то това ще бъде всичко, което им е нужно като нация. Но в действителност това е нагла лъжа, която пак цели да измами глупавите „гои“. Еврейската държава в Палестина е необходима на евреите не за да живеят там действително, а за да си създадат там известна самостоятелна база, неподчинена на какъвто и да било контрол от другите държави, чиято цел е оттам да продължават още по-свободно политиката на своето мошеничество. Палестина трябва да стане убежище за особено важна група негодници и университет за подрастващи мошеници.
В същото време част от евреите нагло се признава за особена раса, а друга част продължава да твърди, че те са немци, французи, англичани и т.н. В това ново явление трябва да виждаме само още едно доказателство колко нагли са станали евреите, колко безнаказани се чувстват.
Доколко са убедени евреите, че тяхната победа е съвсем близка, се вижда от това как се държат те сега със синовете и дъщерите на другите народи.
Чернокосото младо еврейче нахално се върти около някоя наша невинна девойка и върху наглото му лице се чете Сатанинска радост, че ще може безнаказано да развали кръвта на тази девойка и с това да лиши нашия народ от още една здрава немска майка. Евреите се мъчат с всички средства да разрушат расовите основи на народа, който трябва да бъде подчинен на игото им. Те не само сами се стараят да развалят колкото е възможно по-голямо количество наши жени и девойки. Не, те не се спират и пред това да помогнат в това отношение и на други народи. Нима не евреите докараха до бреговете на Рейн негри все със същата задна мисъл и със същата подла цел — чрез кръвосмешение да нанесат колкото е възможно по-голяма вреда на омразната бяла раса, да съборят тази раса от политическата й и общокултурна висота, а после да се качат на гърба й.
Да подчинят народ, който е запазил расовата си чистота, евреите никога няма да могат. Евреите в този свят винаги ще господстват над народите, които са загубили чистотата на кръвта си.
Ето защо се стараят най-планомерно да разрушават чистотата на расата и с тази цел прибягват до системно отравяне на отделни лица.
А в политическата сфера евреите започват да заменят идеята за демокрация с идеята за диктатура на пролетариата.
Организирайки масите под знамето на марксизма, евреинът си е изковал онова оръжие, което сега му позволява да мине без демокрация и му дава възможност с помощта на юмрука да подчини други народи, които сега иска диктаторски да управлява.
Работата по революционизирането евреите планомерно провеждат в две насоки: в икономическа и в политическа.