Все едно дали става дума за проблемите на всеобщото избирателно право или за аномалиите в областта на икономиката, за печалните симптоми в областта на културния живот или за симптомите на израждане в областта на политиката, за неправилната организация на възпитателното дело или за лошите влияния, оказвани от пресата върху възрастните — все едно, в крайна сметка цялата беда беше в пренебрежителното отношение към проблема за расата, в неразбирането на онези опасности, които ни носеха чужди раси.
Ето с какво се обяснява и обстоятелството, че до никакви сериозни последици не можеха да доведат нито реформите, нито мерките за социална помощ, нито усилията от чисто политически характер. Сериозно значение нямаха също нито икономическият подем, нито нарастването на цялата сума от наши научни познания. Напротив, и нацията, и държавата, т.е. този организъм, който единствено дава възможност на нацията да живее и да се развива на земята, не ставаха по-здрави, а постепенно губеха здравето си. При целия си външен разцвет старата германска империя не успяваше да скрие вътрешната си слабост. Всеки опит действително да се издигне и укрепи империята неизбежно се разбиваше в това, че ние игнорирахме най-важния проблем.
Разбира се, ще бъде неправилно да мислим, че всички представители на различните политически насоки в нашата страна и всички наши управници, опитвали се да лекуват Германия, са били до един лоши и злонамерени хора. Не, тяхната дейност нямаше успех, защото в най-добрия случай те виждаха само външните прояви на болестта и си затваряха очите за действителните й причинители. Който се замисли добре върху историята на развитието на нашата стара империя, той, обективно разсъждавайки, ще трябва да стигне до извода, че вече в епохата на обединението на Германия и свързания с него подем са били на лице симптомите на разпадането. Такива наблюдатели трябва да признаят, че въпреки всички политически успехи и въпреки огромното нарастване на богатствата, общото положение на страната от година на година става все по-лошо. За това може да се съди само по резултатите от изборите за райхстага. Системното увеличаване на гласовете, подавани за марксистите, също не говори за нищо друго, освен за приближаването на вътрешния и външен крах. Всички успехи на така наречените буржоазни партии нямаха никакво значение не само защото буржоазните партии не съумяха дори да ограничат броя на марксистите, но и защото вътре в самите буржоазни партии вече имаше процес на разложение. Буржоазният свят, без сам да го забелязва, беше вече отровен от трупната зараза на марксическите представи, а борбата на буржоазните партии против марксизма повече беше продукт на конкуренция от страна на честолюбивите вождове, отколкото принципна борба на решени да вървят докрай противници. Само евреите още по онова време водеха системна и неотклонна борба в определена насока. Колкото повече отслабва волята за самосъхранение в нашия народ, толкова по-високо се издига, толкова по-ярко сияе еврейската звезда — звездата на Давид.
Ето защо и през август 1914 г. ние нямахме пред себе си единен сплотен народ, настъпващ към крепостите на противника. Не, нямаше такова нещо! Ние станахме свидетели само на последния пламък на инстинкта за национално самосъхранение, на последното конвулсивно усилие да се отхвърли марксистко-пацифисткото иго, което отдавна вече подкопаваше здравето на нашия народ. И в този съдбоносен момент ние също се оказахме неспособни да разберем къде се намира нашият истински вътрешен враг. Ето защо и всяка съпротива беше напразна. Провидението не ни дари с победа и въздаде на всеки според заслугите.
Ето от всички тези съображения изхождахме, когато разработвахме основите на нашето ново движение. Ние сме дълбоко убедени, че само нашето движение е в състояние да възпре понататъшното падение на немския народ, а след това да отиде по-далеч и да създаде гранитен фундамент, на който след време ще израсне нова държава. Това няма да бъде държава, която е чужда на народа и която е заета само с голи стопански интереси. Не, това ще бъде истински народен организъм, това ще бъде — германска държава, действително представляваща немската нация.
Глава XI
Първоначален период от развитието на НСГРП
В настоящата заключителна глава от първата част на моята работа аз искам да се спра на първоначалния период на нашето движение, а аз заедно с това да осветля няколко въпроса, които тогава застанаха на дневен ред. Това не значи, че тук ще се спра подробно на всички проблеми на нашето движение. Целите й задачите на нашето ново движение са толкова грандиозни, че трябва да им посветя целия том. Във втората част на настоящата работа ще се постарая да осветля подробно програмните основи на нашето движение и да нарисувам карта на онова, което ние разбираме под думата „държава“. Казвайки „ние“ имам предвид онези стотици хиляди немци, които в общи линии се стремят към същия идеал, макар, разбира се, не винаги да го изразяват с едни и същи думи. За всички велики реформи е характерно именно това, че когато зад тях вече стоят милиони хора, ги провъзгласява един човек. Стотици хиляди хора лелеят определена мечта, може би вече в-продължение на цели столетия. И ето накрая се намира един човек, който, става глашатай на тези цели, дава им ясен израз и по такъв начин става знаменосец на новата велика идея.