Обаче трябва да кажем, че този упрек в същата степен се отнася и за политиците отдясно. Само поради тяхната безхарактерна страхливост взелата властта през 1918 г. еврейска паплач можа да открадне оръжието на немската нация. Първите политици също нямат никакво право в оправдаването на своята мъдра предпазливост /чети — страхливост/ да се позовават на липсата на оръжието по тази проста причина, че обезоръжаването на Германия е резултат от собствената им страхливост.
Ето защо проблемът за възраждането на германската сила се състои не в това как отново да си намерим оръжие, а в това как да възродим този дух, който единствено дава възможност на народа да използва оръжието. Ако у народа е жив този дух, тогава волята му ще намери хиляди пътища да се сдобие с оръжие. А ако, от друга страна, на един страхливец му дадат в ръцете десет пушки, той няма да стреля нито с една, когато го нападнат. Тези десет пушки в ръцете на страхливеца ще бъдат по-малко полезни, отколкото в ръцете на един мъжествен човек обикновената тояга.
Въпросът за възраждането на политическата мощ на нашия народ е преди всичко въпрос за оздравяването на нашия национален инстинкт за самосъхранение. Това е ясно макар само поради факта, че в областта на външната политика предварителната оценка на всяка държава се прави не въз основа на това с какво количество оръжие разполага тя. Потенциалната сила на всяка дадена държава се оценява преди всичко въз основа на заложената в дадената нация морална сила за съпротива. Когато се определя ценността на един или друг народ като евентуален съюзник на международната арена, то критерият не е количеството на мъртвото оръжие в цайххаузите — действителният критерий е доколко е жив в народа героизмът на борбата, доколко е силна, доколко е пламенна неговата воля за национално самосъхранение. Съюзите се сключват не с оръжието, а с хората. Така например английският народ винаги ще остане в очите на целия свят ценен съюзник дотогава, докато неговите ръководители и широките народни маси показват предишната твърдост и силна решителност да довеждат докрай веднъж започнатата борба, без да се спират пред никакви жертви и без да мислят за това колко ще продължи дадената борба. А нали цял свят знае, че започвайки борбата, англичаните съвсем не смятат за решаващ момент състоянието на своето въоръжаване в дадения момент в сравнение с въоръжените сили на противника.
Но ако ние разберем, че въоръжаването на немската нация е възможно само въз основа на възраждането на инстинкта за политическо самосъхранение, то ще ни стане ясно и още нещо: че затова не е достатъчно да се завоюва онзи малък слой, който без друго се състои от повече или по-малко национално настроени елементи, но че ни е необходимо преди всичко да вдъхнем национална идея на онези маси, които досега са настроени антинационално.
Ето защо младото движение, което си поставя за задача възраждането на суверенната германска държава, трябва да вижда своята единствена цел в завоюването на най-широките народни маси. Колкото и да е жалка нашата така наречена национална буржоазия, колкото и да е слабо развито в нея истински националното чувство — ясно е, че от тази страна няма опасност от що-годе сериозна съпротива, ако съумеем да провеждаме силна вътрешна и външна национална политика. Пък дори ако тези слоеве с присъщото им тъпоумие и късогледство започнат да оказват пасивна съпротива, както са правили това до известна степен и в епохата на Бисмарк, то при тяхната баснословна страхливост няма да се наложи сериозно да се съобразяваме с тях.
Съвсем друго нещо се широките маси на нашите интернационално настроени съплеменници. Тук трябва да се съобразяваме с примитивната сили на широките маси, привикнали да разрешават основните проблеми чрез насилие, но и с еврейското им ръководство, готово да пусне в ход най-решителни и безпощадни начини на борба. Този лагер няма да се спре и пред това да потуши всяко немско възраждане по онези начини, по които на времето пречупи гръбнака на немската армия. И най-важното: в една парламентарна държава тези маси само със своята численост могат да провалят всяка външна политика, насочена към възраждането на нацията и могат да направят така, че другите народи да ни оценяват като евентуални съюзници много ниско. Не трябва да се мисли, че само ние разбираме колко отслабва Германия при наличието на 15-милионния лагер на марксистите, пацифистите и привържениците на центристките партии. Не, в чужбина също много добре си дават сметка, че този мъртъв товар много ни отслабва и ни прави малоценни като съюзници. Нито една държава няма особено охотно да сключи съюз с такава държава, в която най-активните слоеве от населението не искат да поддържат никаква що-годе решителна външна политика.