5. Всички големи въпроси едновременно са въпроси на деня и всички те са производни от определени по-дълбоки причини. Но решаващо значение има само един от проблемите: проблемът за расовото съхранение на народа. Единствено от степента на чистотата на кръвта се определя истинската сила или слабост на хората. Хората, които не разбират значението на расовия проблем, приличат на онези, които искат у мопсове да развият качества на хрътки, без да разбират, че бързия бяг на хрътката или особената възприемчивост на пудела са качества, заложени в тяхната раса, а съвсем не нещо такова, което може да се научи. Народите, пренебрегващи чистотата на своята раса, с това се отказват и от единството на душения живот във всичките му прояви. Недостатъчната еднородност на кръвта неизбежно води до недостатъчно единство на целия живот на даден народ; всички промени в сферата на духовните и творческите ни сили са само производни от промените в областта на расовия живот.
Който иска да освободи немския народ от чуждите му влияния и от пороците на днешния ден, той преди всичко трябва да го освободи от чуждите фактори, които пораждат всички тези пороци.
Докато не разберем докрай значението на расовия проблем, а следователно и значението на еврейския въпрос, възраждане на немската нация няма да има.
Проблемът за расата ни дава ключ за разбирането не само на целия ход на световната история, но и за цялото развитие на общочовешката култура изобщо.
6. Нашият стремеж да върнем в лоното на народа онези широки маси, които досега се намират в интернационалния лагер, в никакъв случай не означава отказ от защитата на справедливите интереси на отделните съсловия. Различието в интересите на отделните професии и съсловия съвсем не е същото нещо като класовото разцепление. Не, такива различия са разбиращи се от само себе си резултат от целия ни икономически живот. Групирането на хората по професии в никакъв случай не е в разрез с интересите на народа като цяло. Последните изискват единство само по онези въпроси, които действително засягат целия народ.
Да се върне в лоното на народа или дори само на държавата едно съсловие, превърнало се в класа, може не с това, по-висшите класи да слязат надолу, а само ако успеем да издигнем нагоре по-низшите класи. Носителите на този процес никога не могат да станат висшите класи — носител може да стане само низшата класа, водеща борба за своето равноправие. Съвременната буржоазия, например, зае своето място в държавата не благодарение на мероприятията на Дворянството, а благодарение на собствената си енергия и на старанията на собствените си ръководители.
Немският работник ние ще завоюваме за немската нация не посредством жалките идеи за сантиментално побратимяване, а чрез политика на системно и планомерно подобряване на неговото социално и общокултурно положение, докато в резултат на такива системни усилия на изчезне противоположността на интересите поне в най-решаващите области. Движението, което си поставя такива цели, разбира се, трябва да си завербува привърженици именно в лагера на трудещите се. Интелигенцията ни е нужна само дотолкова, доколкото тя изцяло е разбрала тази цел. Този процес на превръщане и сближаване, разбира се, няма да бъде завършен в продължение на някакви си 10–20 години, а ще изисква много поколения.
Най-голямата пречка да се сближат работниците от нашето време с нацията като цяло, съвсем не е разминаването на Съсловните интереси. Не, тази пречка е заложена в интернационалните аспирации на сегашните ръководители на работническата класа, в техните противодържавни и противоотечествени постановки. Ако начело на същите профсъюзи стояха хора, настроени действително национално, и ако те с фанатизъм прокарваха своите национални идеи в областта на политическия и изобщо на целия народен живот, то милиони работници, биха станали най-ценни членове на нашето общество, на нашия народ, независимо от наличието на редица търкания по чисто икономически въпроси.
Такова движение, което иска честно да върне немския работник на неговата нация, разбира се, трябва по най-рязък начин да се изявява против предприемачите, които под народни интереси разбират само своето неограничено господство над работника като продавач на работна сила и във всеки опит за абсолютно справедлива защита на законните интереси на работника виждат престъпление против „народа“. Хората, които защитават такъв „мироглед“, съзнателно защитават неправдата и лъжата. Интересите на народа като цяло възлагат определени задължения не само върху едната, но върху двете страни.