Една от висшите задачи на нашето движение се състои в това да се даде победа на този принцип не само в нашите собствени редове, но и в цялото бъдещо държавно устройство.
Който иска да бъде вожд, на него ще му бъде даден неограничен авторитет, но ще трябва също така да носи и най-тежката отговорност.
Който е неспособен за това, той е твърде страхлив, за да носи последиците от своите действия, той не е годен за вожд. За ролята на вожд е призван само герой.
Целият прогрес и цялата култура на човечеството се базират изключително върху гениалността и енергията на личности, а в никакъв случай не са продукт на „болшинството“.
За да може нашата нация да си върне величието и силата, тя трябва да съумее да култивира личността и да й върне всички права.
Това значи, че цялото наше движение е антипарламентарно движение. И ако ние в действителност вземаме участие в едно или друго парламентарно учреждение, то го правим, само за да го взривим отвътре и в края на краищата, да премахнем самото това учреждение, в което не можем да не виждаме един от най-вредните елементи на разпадането на държавата и обществото.
10. Нашето движение се отказва да заеме каквато и да било позиция по онези въпроси, които излизат извън пределите на нашата политическа работа или нямат принципно значение за него. Задачата на нашето движение на е в религиозната реформация, а в политическата реорганизация на народния живот. В протестантизма и в католичеството ние виждаме еднакво ценна опора за нашия народ и затова решително се борим против онези партии, които искат да превърнат религията в инструмент за политическа борба, искат да принизят религията до голите партийни интереси.
Най-сетне нашето движение не вижда своята задача във възстановяването на определени форми на държавно устройство или в борбата против друга форма на това устройство. Ние виждаме своята задача в създаването на онзи принципен фундамент, без който е невъзможно продължителното съществуване нито на републиката, нито на монархията. Нашата мисия се състои не в това да възстановим монархията или да укрепим републиката, а в това — да създадем германска държава.
Въпросът за външните форми на държавния строй ще бъде вече венецът на делото. Този въпрос няма принципно значение, а изцяло зависи от практическата целесъобразност.
За народ, който съумее преди всичко да разреши великите проблеми и задача на своето съществуване, въпросите за външните формалности вече няма да играят голяма роля и във всеки случай няма да доведат до вътрешна борба.
11. Въпросите за вътрешната организация са за нашето движение не принципни въпроси, а само въпроси на целесъобразност.
Най-добрата форма на организация е онази, при която между ръководството и отделните привърженици на движението има колкото е възможно по-малко междинни звена. Тъй като главната задача на организацията е само разпространението на определена идея, а след това претворяването на тази идея в действителност. Но идеята, както вече знаем, се ражда в главата само на един човек.
Изобщо можем да кажем, че организацията е само необходимо зло. В най-добрия случай тя е средство към целта, в най-лошия случай — става самоцел.
В нашия свят механичните натури се раждат много по-често от творческите. Ето защо организациите се формират много по-лесно, отколкото се формират идеите.
Пътят, който преминава всяка, стремяща се към въплъщение в живота, идея, особено една идея, която има реформаторски характер, в общи линии може да бъде обрисуван по следния начин.
В мозъка на един човек възниква гениална идея. Този човек се чувства призван да съобщи идеята си на цялото човечество. Той започва да проповядва възгледите си и постепенно си завоюва определен кръг от привърженици. Докато този човек предава идеите си на другите лично и непосредствено, ние имаме пред себе си най-естествената и най-идеалната форма за разпространяване на идеята. Но ето че броят на привържениците на новото учение силно започва да нараства и да автора на великата идея става вече невъзможно да встъпи в непосредствена връзка с безбройните си привърженици и да ръководи цялата работа в предишните форми. С разрастването на движението непосредственото общуване на вожда с всичките му привърженици става вече невъзможно и се появява необходимост от посредствуващ апарат. С това предишната идеална форма на предаване на идеята става невъзможна; сега се налага да се прибегне до необходимото зло — до организацията. По места се образуват първите подобни групи. Ако става дума за политическо движение, то възникват първите местни комитети, които представляват зародиши на цялата по-късна по-разгъната организация.