В тесния кръг на нашата тогавашна партия доста се страхуваха от такова сблъскване. Оттук стремежът по-малко да се изявяваме на публична арена. Хората се страхуваха, че още първото наше събрание ще бъде провалено и че това може да доведе до гибелта на цялото движение. Не ми беше лесно да убедя колегите, че този сблъсък не трябва да се избягва, че напротив, и да се запасяваме с единственото оръжие, което ще ни защити от насилниците. Терорът може да бъде смазан само с терор, а не с духовно оръжие. Изходът от първото събрание укрепи моята позиция. Сега вече се появи решителност да свикаме второ, по-голямо събрание.
Към октомври 1918 г. в пивницата „Еберл“ се състоя второто по-голямо събрание. Тема: Брест-Литовск и Версайл. Имаше цели четирима докладчици. Аз лично говорих около час и имах по-голям успех, отколкото на предишното събрание. Посетителите бяха малко повече от 130. Не мина без опити да се провали събранието, но моите колеги смазаха този опит в зародиш. Скандалистите бяха изхвърлени, но преди това изрядно бити.
След две седмици в същото помещение се състоя следващото събрание. Броят на посетителите беше вече над 170 — за даденото помещение достатъчно голяма аудитория. Аз се изказах пак и пак успехът ми беше по-голям от предишния.
Започнах да настоявам, че е необходимо да уредим събрание в много по-голяма зала. Накрая успяхме да намерим такъв салон в другия край на града. Това беше ресторантът „Германска империя“ на Дахауерщрасе. На това първо събрание в новото помещение дойде най-малко народ, около 140 души. В комитета пак започнаха колебания. Нашите вечни песимисти започнаха да твърдят, че уреждаме събрания „прекалено“ често. В комитета се разгоряха спорове. Аз защитавах гледището, че в такъв голям град като Мюнхен с неговите 700 хиляди жители може да се уреждат и по десет събрания на седмица убеждавах другарите да не се поддават на спадането на настроението след първия малък неуспех, доказвах, че избраният от нас път е единствено правилен и че ако бъдем настойчиви, успехът със сигурност ще дойде. Изобщо цялата зима на 1919/1920 г. беше посветена на това да вдъхна на другарите вяра в непобедимата сила на нашето младо движение и да издигна тази вяра до онази степен на фанатизъм, която премества планини.
Ходът и изходът на следващото събрание веднага оправдаха моята гледна точка. Броят на посетителите пак се вдигна до над 200, успехът на ораторите беше голям, във финансово отношение също получихме добри резултати.
На часа започнах да настоявам да уредим следващо събрание. То се състоя след по-малко от две седмици и на него дойдоха вече 270 души.
След две седмици, вече за седми път, поканихме в същото помещение всички наши другари и привърженици. Дойдоха над 400 души и салонът вече едва успяваше да побере всички желаещи.
Тъкмо по това време ставаше вътрешно формиране на нашето младо движение. В нашия малък кръг работата често стигаше да големи спорове. От различни страни — както това, уви, се случва и сега — ни критикуваха, че наричаме нашето младо движение „партия“. В този възглед винаги съм виждал и виждам и сега леснота на умствения кръгозор и пълна непрактичност на онези, които не умеят да отделят външното от вътрешната същност и които биха искали да наложат на нашето движение най-гръмкото възможно име, заимствано непременно от много древна епоха.
Ако един или друг деятел е привърженик на определена смела идея, чието осъществяване смята полезно за цялото човечество, той ще започне с това, че ще си търси привърженици, готови заедно с него да се борят за неговата идея. И дори ако задачата на даден деятел и представяното от него движение предполага унищожаването на всички партии и ликвидирането на всякакво раздробяване на нацията — все едно, налага се да се започне с образуването на нова партия, която ще съществувало момента, когато провъзгласената от нея идея се осъществи в живота. И ако нашите старомодни народнически / фьолкише/ теоретици, които са силни само на думи, но никога не са умеели да постигат практически успехи, се опитваха да прикачат на партията много пищни названия, то работата никак не се променя. Това е само игра на думи и фокусничество.
Напротив!