Ако нещо противоречи на народническото /фьолкише/ разбиране в най-добрия смисъл на тази дума, това е именно подмятането на пищни названия, при това заимствани от старогерманския период на нашата история и абсолютно неподходящи за съвременността. Такива безсмислени опити да съжаление бяха много чести.
Изобщо и по онези времена и в по-късния период неведнъж ми се налагаше да предпазвам другарите от онези народнически даскали, които нищо не могат да дадат на движението, но затова пък са страхотно самонадеяни. На едно младо движение може силно да навреди притока в редовете му на такива хора, които му донасят само уверението, че те вече 30 или 40 години защитават „същата“ идея. В края на краищата, ако хората 30 или 40 години са се борили за така наречена идея и не са имали при това ни най-малък реален успех; ако те не са съумели да попречат за победата на противоположната идея — то нали това е най-доброто доказателство, че тези хора за нищо не стават. Най-голямата опасност се състои в това, че такива натури не са склонни да станат просто редови членове на партията, а претендират за ролята на вождове. За тази роля според тях им дава право отдавнашната им дейност. Но тежко на едно младо движение, ако попадне в такива ръце. Ако един или друг търгаш в продължение на 40 години е могъл само да погубва своето предприятие, то нали всеки ще разбере, че на такъв човек не трябва да се възлага да организира ново предприятие. Същото трябва да се каже за древните народнически /фьолкише/ Матусаиловци, които в продължение на няколко десетилетия са могли само да погубват великата идея и да я докарват до закостеняване.
Малцина от тези хора идваха в редовете на нашето ново движение, за да му служат в действителност. Повечето се промъкваха в нашите редове, за да продължават да пеят старата си песен и да получат възможност да проповядват предишните си старовремски идеи. Е, а що за идеи бяха това, е трудно с перо да се опише.
Най-характерното за тези натури е, че те винаги имат на устата си примери от епохата на старогерманския героизъм, че постоянно дрънкат за беловласата древност, за мечове и брони, каменни брадви и т.н., а в действителност са най-отявлените страхливци, които човек може да си представи. Размахвайки във въздуха тъпи ламаринени мечове, навличайки си страшна меча кожа и нахлупвайки на главата си най-страшната шапка, те за текущия ден проповядват борба посредством така нареченото „духовно оръжие“ и се разбягват като зайци при появата на първата групичка комунисти с гумени палки в ръцете. Бъдещите поколения изобщо няма да могат да увековечат образа на тези хора в новия героически епос.
Аз прекалено добре съм изучил тези господа, за да изпитвам към тяхното фокусничество нещо друго, освен презрение. В народната маса ти предизвикват само смях. Появата на такива вождове беше изгодно само за евреите. За евреите това бяха подходящи защитници на идеята за нова германска държава. При това претенциите на тези господа са абсолютно пресилени. Те се смятат за по-умни от всички, въпреки че цялото им минало красноречиво опровергава тази претенция. Напливът на подобни хора става истинско божие наказание за честните искрени борци, които не обичат да дрънкат за героизма на миналите векове, а искат в нашия сегашен век на практика да покажат поне малко собствен героизъм.
Доста трудно беше да се ориентираш кой от тези господа се изявява така само от глупост и неспособност и кой от тях преследва определени цели. Що се отнася до така наречените религиозни реформатори със стара германска марка, то тези персонажи винаги ми вдъхват подозрение, че са изпратени от онези кръгове, които не искат възраждането на нашия народ. Та нали е факт, че цялата дейност на тези персонажи на практика отвлича нашия народ от общата борба против общия враг — евреина и разпръсква нашите сили във вътрешна религиозна разпра.
Всичко това заедно взето служи за още един мотив да се стремим към създаване на действително силно и централизирано авторитетно ръководство на нашето движение. Само при наличие на такова ръководство могат да бъдат обезвредени тези съмнителни елементи. Няма нищо удивително в това, че именно от кръговете на тези народнически /фьолкише/ Ахасфери се вербуват най-озлобените противници на централизираното силно ръководство на нашето движение. Те мразят тази сила именно защото тя им позволява да вредят на движението.
Не напразно нашето младо движение веднага прие определена програма, в която терминът „народничество“ не се употребява нито веднъж. Този термин не е подходящ именно поради своята раздвоеност. Ето защо той не може да стане база за нашето движение и критерий за принадлежност към него. Колкото е „по-широко“ това понятие, толкова повече желаещи ще има да използват този псевдоним. Ако бяхме приели такъв неопределен и допускащ много тълкувания критерий, това щеше да доведе само до там, че цялата ни политическа борба щеше да загуби своето единство и целенасоченост, тъй като всеки би влагал в това понятие, каквото му хрумне.