Всеки наш агитатор, който има мъжество поне в една малка пивница да се отбранява на масата от противниците и открито да защитава нашите възгледи, принася много по-голяма полза на делото от хиляда такива мъдри плъха. Този наш редови агитатор със сигурност ще ни завоюва някой и друг нов привърженик. Неговата дейност така или иначе ще донесе все пак някакви видими резултати. Докато тези страхливи мошеници, проповядващи „тихата“ работа и криещи се от всяка отговорност, не струват пукната пара. Във великата борба за възраждане на нашия народ те играят само роля на търтеи.
В началото на 1920 г. започнах да настоявам, че ни е необходимо вече да уредим първото истинско масово събрание. По този повод възникнаха разногласия. Част от ръководните другари смяташе това за преждевременно и опасно. По онова време червеният печат вече започна да ни обръща внимание. Ние бяхме щастливи, че най-после успяхме да предизвикаме омраза от тази страна. Започнахме да се изявяваме като, дискусионни оратори на събранията на други партии. Разбира се, проваляха ни с викове и шум. Но все пак известна полза имаше. За нас научиха и колкото по-голяма известност придобиваха нашите възгледи, толкова повече растеше яростта срещу нас в редовете на червените. Беше ясно, че щом се опитаме да уредим голямо масово събрание, нашите „приятели“ от червения лагер ще се явят в голямо количество, за да се опитат да направят скандал.
Разбира се, аз лично добре разбирах, че такъв опит за проваляне на нашето събрание е напълно възможен, но бях на мнение, че тази борба все едно не можем да я избегнем и ще се сблъскаме с червените ако не сега, то след няколко месеца. Добре познавах психологията на червените и затова не се съмнявах, че ако им окажем най-крайна съпротива, ние не само ще им направим известно впечатление, но и ще завоюваме някои от тях на своя страна. Ето защо беше необходимо да се запасим с решителност, каквото и да става, да вървим до край. Нашият тогавашен първи председател на партията, г. Харер, не споделяше моето мнение и не смяташе момента за подходящ; като честен и открит човек, той се отказа от пълномощията си и се отдръпна. На негово място бе избран г. Антон Дрекслер. Аз лично се заех с отдела за пропагандата и я поведох без всякакво оглеждане. На 24 февруари ние насрочихме първото голямо народно събрание, което имаше за задача да изнесе на масата идеите на нашето тогава още неизвестно движение.
Поведох лично цялата подготовка; тя беше съвсем кратка. Целият ни апарат беше организиран така, че да имаме възможност да прокарваме приетите решения с мълниеносна бързина. Ние си поставихме за задача да събираме в продължение на 24 часа големи събрания, щом възникне някакъв голям злободневен въпрос. За събранията решихме да известяваме публиката с плакати и прокламации, които трябваше да се съставят в духа, изложен от мен в съответната глава за пропагандата. Нашата задача беше да пишем така, че написаното да бъде разбираемо за широките народни маси — да се концентрираме върху малко точки, много пъти да повтаряме едно и също, да говорим кратко, ясно, уверено, да проявяваме настойчивост в разпространението на нашите позиви и плакати и да имаме достатъчно издръжливост и търпение, за да изчакаме, докато дойдат резултатите.
Ние съзнателно избрахме червения цвят за нашите плакати и позиви. Този цвят най-много възбужда. Освен това изборът на червения цвят най-много трябваше да дразни и възмущава противниците и това трябваше да им попречи да забравят за нас.
В скоро време в Бавария се разкри тясна връзка между марксизма и центристката партия. Управляващата тук „баварска народна партия“ също започна да проявява голяма грижа, за да отслаби влиянието на нашите червени плакати върху работниците, които вървяха след червените. Ако полицията не можеше да измисли никакви други мотиви, тя започваше да твърди, че нашите плакати „пречат на уличното движение“. В края на краищата се намираха поводи, за да забранят нашите плакати и по този начин да услужат на червените си приятели. Така наречената немска национална народна партия също помагаше на нашите врагове в това благородно дело. Как иначе! Можеха ли те да се примирят, че ние си поставяме за задача да върнем в лоното на нацията стотици хиляди заблудили се, оплели се в интернационалните козни, немски работници? Тези наши плакати са най-доброто доказателство за огромните трудности, с които по онова време трябваше да се съобразява нашето младо движение. За бъдещите поколения тези плакати ще бъдат не само велик символ на онова, което направи нашето движение за разкрепостяването на народа, но и символ на това колко голям беше произволът на тогавашните, така наречени, национални власти, които съвсем се разпасаха, за да ни попречат да внедрим действително националните идеи в широките маси на нашия народ.