Съдбата на нашите първи червени плакати ще докаже на всички и на всеки, че през годините 1919, 1920, 1921, 1922 и 1923 от истински национално правителство в Бавария нямаше и помен, че на практика баварското правителство само беше принудено да се съобразява с нарастващото национално движение, организирано от нас.
Самите правителства правеха всичко, което зависеше от тях, за да попречат и да задържат започналия се процес на оздравяване.
Изключение в това отношение правеха само двама деятели. Имам предвид тогавашния полицай-президент Ернст Пенер и неговият верен съветник Фрик.
Тези двама души бяха единствените от високите чиновнически сфери, които още тогава имаха достатъчно мъжество, за да се чувстват най-напред немци и чак след това държавни чиновници. Сред отговорните деятели Ернст Пенер беше единственият, който не се стремеше към евтина популярност сред масите и чувстваше истинска отговорност пред своя народ, за делото на възраждането на който беше готов да отдаде всичко, дори собствения си живот. Ето защо той винаги беше трън в очите на цялата тази маса от продажно чиновничество, за което освободителното движение на народа е празен звук и което, без да разсъждава, изпълнява всичко, поръчано от работодателя.
За разлика от мнозина наши така наречени пазители на така наречения държавен авторитет Ернст Пенер принадлежеше към онези, които не само не се страхуват от омразата на изменниците, а напротив, смятаха за разбиращо се от само себе си, че изменниците трябва да мразят всеки приличен човек. Виждайки безкрайната мъка, която преживяваше нашият народ, Пенер само се радваше, че в борбата си против враговете на народа си е навлякъл омразата на евреите и марксистите.
Той беше необикновено честен човек. Главните черти на неговата натура са необикновената, почти антична простота и германската откритост. „По-добре смърт, отколкото робство“ — тези думи не бяха за него фраза, те характеризираха цялото му същество.
В моите очи от всички тогавашни държавни ръководители в Бавария само Ернст Пенер и неговият сътрудник доктор Фрик имат право да се смятат за работници, действително помагали на възраждането на националното дело в Бавария.
Преди да свикаме нашето първо масово събрание, ни беше необходимо не само да приготвим целия необходим пропаганден материал, но и окончателно да формулираме тезисите на партийната програма.
Във втората част на нашата работа ще изложим по-подробно онези големи идеи, от които се ръководехме, формулирайки програмата. Тук искам да отбележа само факта, че пристъпвайки към окончателната формулировка на тезисите, си поставяхме за задача не само окончателно да оформим движението и да му дадем определено съдържание, но преследвахме и практическа цел — да напишем програмата така, че целите на движението веднага да станат разбираеми за широките маси.
В така наречените интелигентски кръгове много се шегуваха и остроумничеха по повод на нашия опит да формулираме програмата по най-популярен начин. Но събитията бързо доказаха, че ние бяхме прави.
През тези години пред нашите очи възникнаха десетки партии, но всички те отдавна са изчезнали безследно и програмите им са разпръснати от вятъра. Остана само една единствена партия: германската националсоциалистическа работническа партия. И сега, когато пиша тези редове, аз повече от когато и да било съм изпълнен с вяра, че нашата окончателна победа е безусловно осигурена, колкото и пречки да се издигат пред нашето движение, колкото и пъти малките партийни министри да ни лишават от свободата на словото, колкото и пъти да налагана възбрана върху партията.
Ще минат години, днешният режим и неговите носители ще бъдат отдавна забравени, а програмата на нашата партия ще стане програма на цялата държава и самата ни партия ще стане неин фундамент.
Средствата, които успяхме да съберем на нашите събрания за 4 месеца, ни дадоха възможност да напечатаме първите позиви, плакати и програми на партията.
Ако аз завършвам първата част на своето произведение с описание на първото масово събрание на партията, то го правя, защото именно това събрание беше голям жалон. Това събрание скъса с традицията на малкия ферейн. За пръв път ние излязохме на широк път и се обърнахме към широкото обществено мнение, което е най-могъщ фактор на нашето време.