В онези дни най-много ме угрижваше една-единствена мисъл: ще бъде ли пълен салонът или ще трябва да говорим пред зееща празнота. Вътрешно бях абсолютно убеден, че стига да се събере достатъчно народ, този ден ще стане ден на огромен успех за нашето младо движение. С нетърпение и тревога очаквахме ние насрочената вечер.
Събранието трябваше да започне в 7 ч. и 30 м. В 7 ч. и 15 м. аз влязох в големия салон на Придворната пивница на Малкия мюнхенски площад и сърцето ми затрептя от радост. Гигантският салон /това помещение тогава ми изглеждаше грандиозно/ беше пълен с народ. В салона нямаше къде игла да падне. Присъстваха не по-малко от две хиляди души. И най-важното, дойдоха именно онези, които ни бяха необходими. Повече от половината аудитория се състоеше от комунисти и независими. Разбира се, те бяха дошли с намерението да провалят нашето събрание в самото му начало.
Но на плановете им не беше писано да се осъществят. Щом свърши първият оратор, думата беше дадена на мен. След няколко секунди се посипаха нападки. В салона започнаха първите сблъсъци. Шепа мои привърженици се счепкаха с нарушителите на реда. Постепенно те успяха донякъде да въдворят тишина. Аз продължих речта си. Не мина и половин час и гръм от аплодисменти вече заглушаваше виковете и рева на противниците.
Сега аз преминах към четенето на програмата и към разясняването й по точки. Това беше първият опит за популяризиране на нашата програма.
С всяка минута нападките ставаха все по-редки, а аплодисментите все по-силни. Аз четях точка по точка всичките 23 тезиса, като всеки път питах присъстващата маса слушатели какви възражения има против дадена точка. В отговор гърмяха аплодисменти, които все по-единодушни. И когато зачетох последния, тези аплодисменти станаха непрекъснати и всички тезиси бяха одобрени единодушно. Когато свърших, пред мен беше единна сплотена маса от слушатели, чиито биеха в унисон. Неописуем ентусиазъм! Беше ясно, че хората са придобили нова вяра, нови убеждения и нова воля.
Събранието продължи четири часа. И когато след изтичането на това време хората започнаха бавно да се разотиват, изпълнени с подем и въодушевление, аз вече твърдо знаех, че сега принципите на нашето движение действително са пробили първия фронт и са започнали да проникват в масата на немския народ. Аз не се съмнявах нито за миг, че сега няма такава сила на света, която да накара народа да предаде тези велики принципи.
Ние разпалихме огън, на който ще бъде изкован мечът на нашата свобода.
Сега аз непоколебимо вярвам, че е ударил не само часът за възраждане, но и часът на великото отмъщение за престъплението от 9 ноември 1918 г.
Салонът постепенно опустяваше.
Започваше нова епоха в историята на нашето движение.
ВТОРА ЧАСТ
Националсоциалистическото движение
Глава I
Мироглед и партия
На 25 февруари 1920 г. се състоя първото масово събрание, уредено от привържениците на младото движение. В големия салон на мюнхенската Придворна пивница 25 тезиса от програмата на новата партия бяха прочетени пред двехилядна аудитория и точка по точка одобрени при невиждан ентусиазъм на всички събрали се.
С това партията получи първото ръководство за действие, получи програма, скъсала веднъж за винаги с всички предишни остарели представи, сложила кръст на всички предишни остарели и направо вредни цели. На сцената излизаше нова сила, обявила решителна борба на целия стар гнилак на страхливия буржоазен свят и на всички отсенки на пияните от победата марксически организации. Германия летеше към пропаст; нашето движение беше призвано да я спре в последния момент, за да не се сгромоляса.
За мен беше извън всяко съмнение, че новото движение ще набере достатъчно сила и ще спечели битката само в случай, че още от първите дни на своето съществуване пробуди в сърцата на привържениците си горещото убеждение, че за нас работата се касае не за моден избирателен лозунг за ловене на гласове, а за нов, действително велик мироглед.
Всъщност нека си спомним как се изработваха досега тъй наречените партийни програми, как ги прекрояваха, пребоядисваха и т.н. Достатъчно е само да си спомним от какви мотиви се ръководеха всевъзможните „програмни комисии“ на буржоазните партии, когато се залавяха за своето ръкоделие.
Когато тези партии предприемаха нови промени в своите програми, те неизменно се ръководеха от един мотив: как да наберат повече гласове за предстоящите нови избори. Щом тези парламентски фокусници подушеха, че любимият народ пак е склонен да се разбунтува и не иска да тегли повече старата каруца, те веднага правеха опит да впрегнат конете. Тогава на сцената излизаха старите звездобройци и партийни астролози, преди всичко от средата на тъй наречените опитни, врели и кипели „стари“ парламентаристи с „богат политически опит“. На тях вече неведнъж им се бе случвало да наблюдават как търпението на масите се изчерпва и как вождовете винаги намират нов „изход“. Начаса на сцената излиза старото изпитано средство: образува се „комисия“. След това започват да душат във всички посоки какво именно не се харесва на народа и какво новичко би искал той. С тази цел старателно претърсват всички печатни произведения на другите партии. След това комисията усърдно се опитва да разбере какви точно лозунги са особено популярни в дадения момент сред едни или други групировки, професии и т.н. Внезапно се оказва, че „демагогските лозунги“ на опозицията не са чак толкова лоши и внезапно тези дотогава „вредни“ лозунги се появяват в „преработената“ програма за най-голямо изумление на истинските бащи на тези лозунги. И всичко това става като нещо, което се разбира от само себе си.