Няма нищо по-тягостно от това да наблюдаваш системно повтарящото се заблуждаване на масите. Тези порядки в буржоазния лагер, разбира се, никак не съдействат за появяването на нови свежи сили, способни да доведат до край борбата с организираната сила на марксизма. Но самите тези господа и не мислят сериозно за такава борба. Колкото и да са ограничени, колкото и да са тъпи тези майстори парламентаристи, все пак и те не могат да повярват, че по пътя на западната демокрация може да бъде победено марксическото учение, за-което самата тази демокрация и всичко свързано с нея, е само средство за парализиране на противника, само оръдие в борбата за собствените цели на марксистите. Една част от марксистите много умело се преструва, че за тях демокрацията е светиня. Но ние все пак не сме толкова глупави, за да забравим, че в критичните моменти тези господа плюеха на всяко решение на болшинството, проведено по пътя на западната демокрация. Нима сме забравили онези дни, когато буржоазните парламентаристи от глупост се надяваха на това, че имат болшинство в парламента, а господа марксистите ги оставиха да се залисват с тази дрънкалка и заграбиха реалната власт, опирайки се на банди от улични погромаджии, дезертьори, на групички еврейски литератори и партийни функционери. Трябва да си абсолютна парламентска капа, за да повярваш, че носителите на тази световна чума, когато му дойде времето, поне за минута ще спрат пред сакраменталните формули на западния парламентаризъм.
Марксизмът ще върви ръка за ръка с демокрацията до момента, в който без да подбира средства успее като връх на всичко да се сдобие с фактическа подкрепа на плановете си от страна на онези кръгове от националната интелигенция, които той всъщност иска да унищожи. Но ако марксистите още днес стигнат до убеждението, че в котела на нашата съвременна парламентарна демокрация по някакъв начин е изкристализирало болшинство, възнамеряващо да се възползва от законните си права на болшинство срещу марксизма, можете да бъдете сигурни, че на цялата тази комедия в парламента на часа ще бъде сложен край. Знаменосците на червения интернационал моментално биха престанали да апелират към демократичната съвест и незабавно биха пуснали запалителен призив към пролетарските маси против демокрацията. В същия този ден господа марксистите биха пренесли своята борба от плесенясалата атмосфера на парламентарните заседания във фабриките, заводите, на улицата. Цялото парламентарско великолепие би претърпяло крушение за един ден и това, което палавите апостоли не успяха да направят в парламента, биха го заграбили със сила подстрекаваните от тях пролетарски маси, както вече стана веднъж през есента на 1918 г. Тези разярени маси отново биха преподали на буржоазния свят добър урок за това какво безумие е да се утешават с илюзии, че със средствата на западната демокрация буржоазията може да се защити от завоюването на света от евреите.
Трябва да сме прекалено доверчиви глупци, та имайки работа с такъв партньор да си връзваме ръцете с определени правила на играта, когато партньорът всеки момент е готов да плюе на каквито и да е правила, щом не му изнасят.
Ние вече знаем, че за всички така наречени буржоазни партии цялата политическа борба е само средство за завоюване на парламентските кресла. Ние знаем, за тези цели посочените партии са готови да сменят програмните си принципи като ръкавици и че когато е необходимо, те изхвърлят зад борда цели части от програмата като излишен баласт. Разбира се, според делата са и резултатите. Тези партии не могат да имат никаква притегателна сила за широките маси, тъй като масата ще бъде с цялата си душа с онези, в които вижда насители на големите идеи, на които може да вярва безусловно и неограничено, в които вижда хора, фанатично борещи се докрай за своите идеи.
Противникът е въоръжен от глава до пети, той има свой мироглед, ако ще да е хиляди пъти престъпен. Престъпникът щурмува съществуващия строй и е готов да върви докрай. За да победим такъв противник, ние трябва да имаме своя висок идеал, трябва с развяти знамена да вървим на настъпателен безпощаден бой, отхвърляйки веднъж за винаги тактиката на отслабената отбрана. Ако поради това на нашето движение се налага да изслушва от устата на така наречените буржоазни министри, като например от устата на баварските министри от центристката партия остроумния упрек, че работим за „преврат“, то на тези политически тъпаци ние отговаряме: да, милостиви господа, ние се стараем да наваксаме това, което е загубено поради вашата престъпна глупост! Със своето парламентско търгашество вие спомогнахте нацията да бъде тласната в пропаст. Ние пък ще помогнем на народа да се измъкне от тази пропаст, ние ще направим за него стъпала, по които да се изкатери догоре и да влезе най-после в истинския храм на свободата. Именно затова ние изковахме нов мироглед, именно затова провеждаме тактика на настъпление.