Поради всичко това ние в първия период от съществуването на нашето движение трябваше особено щателно да се погрижим целият свят да види в нас фаланга от истински бойци за нов мироглед, а не шаблонен парламентски клуб, преследващ обикновени парламентски интереси.
Първата ни предпазна мярка беше издигането на такава програма, която само с величието на своята цел отблъскваше от нас всички плитки умове, всички слабички партийни политици на съвременността.
Доколко правилно сме действали ние, които придадохме на нашата програма такъв грандиозен размах и такава рязка формулировка, най-добре показват фаталните грешки, направени от другите партии, довели в края на краищата Германия до катастрофа.
Тежките уроци от тези години неизбежно трябваше да доведат до възникване на ново учение за държавата, а това учение на свой ред трябваше да стане съставна част от новия мироглед. Разбира се, и общата характеристика на човека като „религиозно настроен“, вече съдържа частично принципните идеи. Това понятие включва в себе си например мисълта за съществуването на висше същество, мисълта, че душата е вечна и т.н. Ала всички тези отделни мисли, колкото и аксиоматични да са те за един или друг индивидиум, все пак в един или друг момент могат още да бъдат подложени на съмнение, и тогава ще се разклати цялата „религиозност“ на даден човек. Неговата религиозност ще стане напълно солидна само тогава, когато той се проникне от неопровержима вяра, за което е необходима или определена степен на дълбочина на чувството, или определена дълбочина на познанието. Само неопровержимата вяра става активен фактор, прокарващ път на основните религиозни понятия.
Ако пред нас беше само религията без ясни и точни очертания, то общата слабо формена „религиозност“ именно поради слабата й оформеност би била не само безполезна за човека, но по всяка вероятност би го довела до всеобщо разпадане.
Аналогично положение имаме с понятието „народнически настроен“ човек /„фьолкиш“/. Отделни частични принципи се съдържат, разбира се, и в това общо понятие. И макар сами по себе си тези отделни принципи да са много важни, те още са така неясни, че могат да получат сериозно значение само тогава, когато бъдат възприети от политическа партия, която да им придаде определени очертания. Всеки знае, че свобода не можеш да получиш единствено с общ стремеж към нея, колкото и страстен да е този стремеж. Същото трябва да се каже за осъществяването на идеалите на нашия мироглед и произтичащите от тези идеали практически постулати. Тук също не може да помогне само чувството и само вътрешното желание на човека. Не! Само тогава, когато нашият стремеж към национална независимост приеме формата на бойна организация, имаща на свое разположение средства на военна сила — само тогава идеалният стремеж на народа ще се превърне в прекрасна действителност.
Нито един мироглед, дори да е хиляда пъти правилен и полезен за човечеството, не придобива практическо значение в живота на народите, докато неговите принципи не станат практически знаме на бойно движение. А това движение на свой ред ще остане партия дотогава, докато дейността на тази партия не доведе до пълна победа на нейните идеи и догмите на партията не наложат окраската си върху целия обществен живот на новата държава. Но за да може един или друг мироглед действително да послужи за фундамент на новото обществено развитие, е необходимо преди всичко да има пълна яснота относно характера, целите и основните черти на този мироглед. Първо условие за успеха на едно движение, базирано върху определен мироглед, се състои в това то действително да успее да установи яснота и единство на идеите. От общите представи ние трябва да вървим към определена политическа програма. От общия мироглед ние трябва да смогнем да изведем определено политически вярване. При това, разбира се, ние ще трябва да отделим необходимото внимание не само на нашата крайна цел, но и на онези конкретни средства за борба, с чиято помощ искаме да доведем нашето дело до победа. Сумата от правилни абстрактни представи, издигнати от твореца на програмата, се нуждае и от съчетаване със самите практически мерки, издигнати от политика. Наша пътеводна звезда трябва да бъде вечният идеал на човечеството. Ала при това не трябва да забравяме и за човешките слабости, защото ако не ги вземем предвид, ние за съжаление можем от самото начало да обречем нашето движение на неуспех. В нашия свят още не е достатъчно да изследваш и да установиш вечните закони на истината. Към това трябва да прибавим и усилията на великите познавачи на народната психология. И само тогава ние ще излезем от областта на вечно истинното и идеалното и ще съумеем да постигнем за смъртните хора онова, което човешки е възможно в нашия практически свят.