Като противовес на всичко това народническият „фьолкиш“ мироглед признава главна роля на расата. Народничеството принципно вижда в държавата само средство към целта, а самата цел вижда в запазването на расовите основи на човечеството. По такъв начин народничеството в никакъв случай не вярва в равенството на расите. То знае, че расите са различни помежду си, че расите се делят на низши и висши и че нашата задача на земята е да помагаме за победата на най-добрата, най-силната раса, която трябва да подчини по-лошата и по-слабата раса. Народничеството по този начин принципно се базира върху аристократичната гледна точка за природата и вярва, че този закон се разпростира върху всичко в този свят, включително до всяко отделно живо същество. То признава на само различната ценност на расите, но и различната ценност на отделните хора. И тъкмо с това то има организиращо значение срещу дезорганизиращата роля на марксизма. То вярва в необходимостта от идеализиране на човечеството, тъй като в това идеализиране вижда предпоставка за цялото наше съществуване. Но то ще откаже право на съществуване на която и да било етична идея, стига тя да представлява някаква заплаха за расовия живот, носител на най-висока етика. Тъй като в понегрения свят на непълноценните всички човешки понятия за прекрасното и възвишеното, всички човешки представи за идеалното бъдеще биха били завинаги загубени.
Цялата човешка култура и цивилизация на нашата земя е неразривно свързана със съществуването на ариеца. Ако арийците постепенно бяха измрели или бяха внезапно загинали, това означава, че цялото земно кълбо би било отново обречено на пълна липса на култура.
Най-голямото престъпление на нашата земя в очите на народническия мироглед е дейността, насочена срещу човешката култура чрез унищожаването на носителя на тази култура. Който вдигне ръка срещу висшето въплъщение на божието подобие на тази земя, той се опълчва срещу всеблагия творец на всички чудеса на тази земя, и с това съдейства за нашето изгонване от рая.
Това означава, че народническият мироглед /фьолкиш/, върви ръка за ръка с действителните повели на природата. Той помага за възстановяването на свободната игра на силите, която единствено е способна да съдейства за победата на най-добрата раса, която трябва да владее цялата земя. Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господстваща раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призваната да разреши тези проблеми.
От само себе си се разбира, че това най-общо изложение на принципите на народническия мироглед се поддава на хиляди различни тълкувания. И действително, сред нашите млади политически новообразувания вие мъчна ще намерите поне една групировка, която така или иначе да не си присвоява общите основи на този мироглед. Но тъкмо това показва, че докато става дума само за „общите основи“ на този мироглед, никакво истинско единство още не се установява. Марксическият лагер действа строго организирано и го оглавява единно централизирано ръководство. И докато против този централизиран лагер ние излизаме разделени, на отделни малки отряди, за никакъв успех и дума не може да става. На толкова слабо оръжие никога няма да му е съдено да победи. Само в случай, че ние противопоставим на интернационалисткия мироглед, ръководен от марксизма, също толкова организирана сила, ръководена от нашите възгледи — само тогава при еднакво напрежение на енергията успехът в крайна сметка ще се наклони на страната на вечната истина.
Но да се даде организационен израз на определени идеи е възможно само въз основа на абсолютно точната и ясна формулировка на тези идеи. Онази роля, която за вярата играят догматите на църквата — за новата политическа партия трябва да играят партийните принципи.
Ето защо ние казваме, че народническият мироглед трябва да си изкове оръжие, което би му дало възможност да се бие за своето дело със също такъв успех, както прави това марксистката партийна организация в нейната борба за интернационализъм. Тъкмо с тази задача се нагърбва германската национал-социалистическа партия. Че победата на общите основи на народническия мироглед се осигурява само чрез създаване на напълно определена партийна организация, най-добре доказва един факт, който поне косвено се признава и от противниците на създаването на специална партийна организация. Последните не се уморяват да крещят, че народническия мироглед не трябва да бъде „наследствена бащиния“ на едно лице, защото той „живее“ в сърцата на милиони и милиони хора. Но пита се: ако това е така, ако на нашите идеи съчувстват милиони, то защо тези милиони не спомогнаха да попречат на враждебния за нас мироглед? Налага се да отговорим на този въпрос: само защото противникът не е разпръснат, а има организация, построена класически. Ако предимството на противника не се състоеше в това, нашият немски народ би трябвало отдавна вече да е спечелил гигантска победа, а той в действителност се намира на ръба на пропастта. Ако нещо позволи на интернационалисткия мироглед да победи, това е неговата строго организирана политическа партия, изградена по военно му. Ако нещо е носило досега поражение след поражение на противоположния мироглед, то е това, че досега ние нямахме единна и добре организирана партия. Да се бориш с успех и да победиш нашия мироглед може не тогава, когато той предостави на всеки възможност да тълкува нашите възгледи, както му скимне, а само тогава, когато възгледите ни получат строго очертано тълкуване и когато ние се създадем силна политическа организация.