Ето защо своята собствена задача аз виждах в това, от цялото многообразие на идеи, съставляващи нашия мироглед, за избера главните и централни идеи и да им придам повече или по-малко завършена форма на догмати, около които единствено може де се обединяват големи маси от хора. С други думи: от цялата съкровищница от идеи на общонародническия мироглед германската национал-социалистическа работническа партия избира най-съществените, имайки предвид всички особености на епохата, всички практически нужди на деня, всички слаби и силни страни на онзи човешки материал, с който ще трябва да имаме работа, партията изработва определено символ-верую; и въз основа на тази програма ние изграждаме строго централизирана организация, която единствена може да осигури победа на нашия мироглед.
Глава II
Държавата
Още през 1920–1921 г. от кръговете на съвременния, надживял себе си буржоазен свят срещу нашето младо движение се посипаха упреци, че сме били отричали съвременната държава. На това основание рицарите-джуджета от всички партии се смятаха в правото си един през друг да предлагат мерки за преследване на нашето младо движение, което ставаше все по-неудобно за тях. Тези господа съзнателно забравяха, че и буржоазният свят днес под думата „държава“ разбира абсолютно различни неща, че еднообразно определение на понятието „държава“ няма според тях самите, пък и не може да има.
Най-общо казано, може да разделим съществуващите възгледи за ролята на държавата на три групи:
а/ Групата на онези, които под държава разбират просто повече или по-малко доброволно обединяване на хора под егидата на една и съща правителствена власт.
Тази група е най-многобройна. В нейните редове преди всичко се обединяват онези фетишисти на съвременния принцип на легитимизма, в чиито очи волята на човека в цялата тази работа не играе изобщо никаква роля. Ако пред нас е фактът за съществуването на тази и тази държава, то вече само това е достатъчно, за да се смята дадената държава за свещена и неприкосновена. За да подкрепят тази нелепа идея, те издигат на пръв план кучешката вярност към така наречената идея за „държавния авторитет“. По замахване на пръчицата тези хора превръщат простото средство в самостоятелна цел. Според тях излиза, че не държавата съществува, за да служи на хората, а хората съществуват, за да се кланят до земята на авторитета на държавата, включвайки тук последния кариерист, който също въплъщава този „авторитет“. За да не се смени с безпокойство това перманентно състояние на тихо възторжено почитание — властимащите трябва да осигурят „тишина и ред“. Последните също се превръщат от средство в самоцел. Държавната власт трябва да се грижи за „тишина и ред“, а „тишината и редът“ на свой ред трябва да се грижат за дълголетието на държавата. С това се изчерпва целият живот на държавата.
В Бавария тези „принципи“ отстояват фокусниците от баварската народна партия, местните издънки на партията на центъра. В Австрия тези „принципи“ са били защитавани на времето от черно-жълтите легитимисти. В самата Германия тези възгледи Честичко се защитаваха, за съжаление, от консервативни елементи, останали в границите на същите възгледи за ролята на държавата.
б/ Втората група е по-малобройна. Към нея спадат онези, които не се задоволяват с голия факт за съществуването на дадена държава, а изтъкват още някои условия. Хората с такива възгледи не се задоволяват с това, че еди какво-си количество граждани живеят под егидата на една правителствена власт, но изискват още еднаквост на езика, изхождайки при това, наистина, само от административно-технически съображения. В очите на тази група държавната власт не е единствена и изключителна цел на съществуването на държавата. Те изтъкват освен това и критерия за благополучието на поданиците. В тези кръгове обичат вече да говорят и за „свободата“, като, наистина, много невярно си представят какво именно е свобода. Формата на управление вече не им се струва неприкосновена, тя вече може да бъде подложена на обсъждане от гледна точка на целесъобразността. Древният произход на тази форма на управление също вече не служи в очите на тези хора за броня срещу всяка критика. Тази група подхожда към въпроса за държавата преди всичко с критерия за благополучно икономическо развитие. Решаващ момент в очите на тази група е стопанският фактор, рентабилността. Тези възгледи са представени най вече от нашето средно немски бюргерство, в честност от либералната демокрация.