И така, висша цел на действително народната държава трябва да бъде грижата за запазването на онова основно расово ядро, което единствено е способно да създава култура, да дарява на човечеството красота, достойнство и всичко възвишено. Ние, арийците, разбираме под държава само живия организъм на расата, който не само осигурява самото съществуване на тази раса, но й осигурява също така възможност за по-нататъшно развитие на всички заложени в нея способности до степен на най-висша свобода.
Ето какво трябва да бъде държавата. Това, което сега ни натрапват под названието „държава“, е само най-печален продукт на тежки човешки заблуди. Е, а неизбежен спътник на тези заблуди са неописуемите страдания на народа.
Ние, националсоциалистите, напълно си даваме сметка за това, че защитавайки развитите по-горе възгледи за ролята на държавата, постъпваме като революционери, като каквито ни и заклеймяват на всяка крачка. Обаче ние мислим и действаме абсолютно независимо от това как ще се отнесат към нас съвременниците: дали ще ни аплодират, или ще ни порицават. Ние имаме само едно задължение: онова, което ни е възложено от истината. Ние ще изпълняваме своя дълг с твърдо убеждение, че бъдещите поколения ще проявят повече далновидност и не само ще разберат нашето сегашно поведение, но и ще го оправдаят и възнесат.
За образцова можем да смятаме само онази държава, която не само съответства на жизнените условия на представяния от нея народ, но и сама чрез своето съществуване в действителност осигурява понататъшно развитие на този народ. И то — независимо от това какво общокултурно значение има дадена държава в рамките на целия останал свят. Тъй като задачата на държавата се състои не в това тя самата да поражда нови способности на нацията, а само в това да осигури свободно развитие на вече съществуващите, дадени нейни способности. Оттук произтича, че лоша ще наречем онази държава, която с всички условия на своето съществуване обрича на гибел расата — носителка на културата. И то независимо от това, че сама по себе си тази държава стои на известна културна висота. В действителност такава държава разрушава предпоставките за по-нататъшно съществуване на тази култура, която е създадена не от държавата, а от културно-творческите сили, заложени в самия народ. Държавата, както вече казахме, представлява само формата, но не самото съдържание. Степента на културност на даден народ по никакъв начин не може да бъде критерий за доброкачествеността на държавата, в която живее този народ. Напълно разбираемо е, че един високо надарен в културно отношение народ представлява нещо много по-ценно, отколкото да речем, едно или друго негьрско племе; и независимо от това, напълно възможно е държавата, в която живее този по-културен народ да съответства на целта си много по-малко, отколкото държавният организъм на негьрското племе на онези идеали, които стоят пред последното.
Оттук произтича, че доброкачествеността или недобро качествеността на дадена държава за нас се определя само в зависимост от онази относителна полза, която дадена държава носи на даден конкретен народ, но в никой случай не от онова значение, което дадена държава има изобщо в рамките на целия останал свят. Този относителен критерий е много прост и лесен; много трудно е да се намери абсолютен критерий, тъй като тази абсолютна оценка зависи вече всъщност не от доброкачествеността на държавата, а от доброкачествеността и степента на издигнатост на самия народ.
Затова, когато говорим за по-високата мисия на държавата, никога не трябва да забравяме, че тази мисия е заложена всъщност в качествата на самия народ и че задача на държавата е с цялата си органична сила да осигури свободно развитие на дадения народ.
Ако затова ние искаме да осветлим въпроса каква — именно държава ни е нужна на нас, немците, ние трябва преди всичко да си ултраиндивидуализъм загубихме възможността да завоюваме световно господство. Ако в хода на историческото развитие немският народ беше имал също такова здраво единство като останалите народи, то германската държава днес безусловно би господствала над цялото земно кълбо. Ходът на световната история в този случай би бил абсолютно друг. И никой няма да се наеме да твърди, дали тогава не бихме успели действително да постигнем това, което сега ослепените пацифисти се опитват да постигнат със сълзи и въртене на опашка. Само тогава ние бихме могли да постигнем действително траен мир, тъй като мирът, базиран на победата на меча е много по-траен, отколкото „мирът“, изкрънкан от сълзливите стари баби на пацифизма; само такъв мир щеше да бъде траен и само такъв мир би поставил цялото земно кълбо под ръководството на народа-господар, способен да осигури висш разцвет на културата.