Обстоятелството, че ние нямахме единен, еднокръвен народ, ни струваше неописуеми страдания. Всяко немски князче може да получи своя собствена резиденция, но немският народ като цяло загуби онова господстващо положение, на което имаше пълно право. Нашият немски народ и до днес страда от тази раздробеност. Ала трябва да кажем, че онова, което в миналото и в настоящето носеше само нещастия, в бъдеще може да има благодетелна страна. Досега беше крайно вредно, че смесването на расите не стигаше до край и че у нас продължаваха да живеят късчета и съставни части от предишните самостоятелни раси. Но това все пак има и известна добра страна: благодарение на този ход на процеса чистотата на кръвта се запази макар и частично и част от населението се спаси от расовата деградация.
Вярно е, че ако процесът беше стигнал до края, сега бихме имали пред себе си по-единен народен организъм; затова пък неговото културно равнище, както вече знаем от закона за смесването на които и да било раси, би било по-ниско от културното равнище на онази част от населението, която първоначално е стояла в расов смисъл по-високо. Тук именно е добрата страна на това, че у нас досега не се е стигнало до пълно завършване на процеса на смесваната на расите. Именно благодарение на това в Германия още има значителни групи северогерманци с чиста кръв, в които трябва да виждаме най-голямото си съкровище, най-голямата си надежда. В тъмните времена на пълно неразбиране на законите на расовото развитие хората не са си давали сметка за значението на този факт и просто са смятали, че всички хора са еднакви и равни. Сега ние знаем нещо друго. Сега ние разбираме, че ако процесът на смесване беше достигнал до самия си край, то възникналото ново единство може би щеше да ни осигури по-голяма външна сила, но затова пък най-високатата цел на човечеството щеше да бъде вече недостижима: единственият носител на по-висока култура би потънал в общия расов „кисел“ на новия „единен“ народ и по такъв начин би изчезнало онова племе, което е избрано от съдбата за извършване на по-велики дела.
Съдбата беше милостива към нас в това отношение и без наше съдействие попречи да се извърши това нещастие. Нашата задача сега е да разберем и да използваме това обстоятелство.
Който говори за високата мисия на немския народ на тази земя, той трябва да разбира, че тази мисия може да се състои само в създаването на такава държава, която ще вижда най-високата си задача в запазването и подкрепата на запазилите се още по-благородни части от нашия народ, а с това и на цялото човечество.
По този начин държавата за пръв път в историята ще се нагърби с действително висока задача. Лозунгът за запазването на „тишината и реда“ е само смешен. В най-добрия случай той може само до осигури „тихо“ мошеничество и грабеж. А лозунгът за запазването и подкрепата на онази най-добра част от немците, която се е запазила на земята благодарение на божията милост — това ще бъде действително велик лозунг. Такава мисия действително е достойна за една велика държава.
От мъртвия механизъм, който е имал досега самозадоволително значение, сега ще възникне действително жив организъм и неговата изключителна цел ще бъде служенето на висшата идея.
Германската държава трябва да обхване в себе си всички немци и трябва да си постави като най-важна задача не само да събере и запази, но постепенно да помогне да заемат господстващо положение на онези най-ценни в расово отношение елементи, които у нас въпреки всичко са се запазили.
Но това означава, разбира се, че днешният период на прострация трябва да се смени с период на борба. И преди всичко ние трябва да запомним две неща. Първо, че под неподвижен камък и вода не тече / „който лежи, ръждясва“/; и второ, че най-добрият начин за защита е настъплението, тъй като само то осигурява победата. Колкото по-велика е целта, която се рее пред нашите очи и колкото по-малко в дадения момент разбират величието на тази цел широките народни маси, толкова по-голямо значение ще придобият нашите успехи. Ако правилно сме разбрали нашата цел и ако поведем борба без колебание и с твърда вяра в нашето дело, успехът няма да ни накара прекалено дълго да го чакаме.