На сегашните властимащи, разбира се, им се вижда по-спокойна работа да се „трудят“ за запазването на статуквото, отколкото да бъдат принудени да се борят за едно неизвестно бъдеще. Много по-лесно е да се вижда в държавата по старому само прост механизъм, съществуващ единствено за да си осигури съществуването. Много по-лесно е да се повтарят празни фрази, че целият ни живот „принадлежи на държавата“. Човек, разбира се, за това и съществува, за да служи на човечеството, а всички, излезли от недрата на народа — за да служат на народа. Естествено, много по-лесно е в държавната власт да се вижда само механизъм на определена организация, отколкото да се вижда в нея висшето въплъщение на инстинкта за самосъхранение, заложен в даден народ. В първия случай слабите хора виждат в държавната власт самоцел. Във втория случай в държавата трябва да се вижда само могъщо оръдие във великата и вечна борба за съществуване — оръдие, пред което всеки трябва да се преклони, защото в този случай става дума не просто за формално-механично учреждение, а за изразяване на общата воля за запазване на живота.
Ето защо в предстоящата ни велика борба за нашия мироглед ние ще получим само много малко количество съюзници от средата на онези, които са остарели, за съжаление, не само физически, но и духовно. Само по изключение при нас ще дойдат старци с млади сърца и свеж ум. Но, разбира се, от средата на така нареченото общество при нас никога няма да дойдат онези, които виждат задачата на своя живот в запазването на днешния ред на нещата.
Трябва да се съобразяваме не толкова с онези слоеве, които притежават зла воля, колкото с онази безкрайно голяма армия, която се състои, от една страна от изостанали и равнодушни, а от друга — от пряко заинтересувани от запазването на днешните порядки. На пръв поглед тази гигантски задача, с която се нагърбваме, може да изглежда безнадеждна, но в действителност именно величието на нашите задачи крие в себе си възможността за тяхната реализация.
Нашият боен вик става сигнал, събиращ в нашите редове всичко, което е силно. Именно величието на целите ни отблъсква дребните хора веднага или го отсейва след известно време, но затова пък под нашите знамена се събират всички действително боеви натури. Необходимо е да си дадем ясна сметка за следното: ако на едната страна виждаме концентрация на висша енергия и решителност, а от друга страна — широките маси на равнодушните, то неголямото малцинство, събрало се в първия лагер, винаги ще вземе връх над грамадното болшинство останали във втория лагер. Световната история я правят малцинства, стига само в това числено малцинство да е въплатена голяма воля и голяма решителност.
Огромността на задачите, които си поставяме, в очите на мнозина затруднява нашата победа; в действителност именно в това е заложена нашата победа. Във величието и трудността на нашата задача е заложено това, че в нашия лагер ще се съберат само най-добрите бойци. Именно в този подбор е гаранцията за нашия успех.
Като правило самата природа често внася свои поправки в процеса на смесването на народите и тези поправки са насочени към запазването на чистотата на расата. Природата не обича кръстоските на расите. Особено тежко е на първите продукти от кръстосването на нациите — на третото, четвърто, пето поколение. На тях им липсват не само качествата на по-високата от смесилите се раси, липсва им не само единството на кръвта, но и единството на волята и единството на жизнената енергия изобщо. Във всички онези критични моменти, когато единната раса би взела бързо и единодушно решение, такава разсечена раса непременно ще покаже нерешителност и всичките й мероприятия ще носят половинчат характер. А всичко това заедно взето означава, че разсечените раси не само са по-слаби от единните, но направо могат да бъдат обречени в резултат на тази слабост на бърза гибел. Историята познава безкрайно количество случаи, когато единната раса устоява в борбата, а смесената при същите обстоятелства загива. Тъкмо тук трябва да виждаме поправката, която внася самата природа. Но природата често отива и по-нататък. Тя ограничава способността за размножаване у смесените нации. По такъв начин тя изобщо пречи на по-нататъшното размножаване на кръстосалите се народи и може да се стигне до пълно измиране.
Така, ако едно лице, принадлежащо към определена раса, влиза във връзка с лице от по-ниска раса, то като начало ще се получи само понижаване общото равнище на потомството; по-късно ще се получи отслабване на потомството в сравнение с потомството на онези съпрузи, които не са смесили расите. Ако по-нататък няма никакъв приток на свежа кръв от страна на по-високата раса, то при продължаващото кръстосване на потомците на първата взета от нас двойка потомството по тази линия или съвсем ще измре в резултат на мъдрата намеса на природата, или в продължение на хилядолетия и хилядократни смесвания ще създаде нов вид, съвсем различен от първите смесили се раси. Тогава пред нас е нова народност, с присъща за нея определена сила на съпротива, но паднала на много по-ниска степен от по-високата от участващите в първото смесване раси. Но и в последния случай новата, по-ниска раса, неизбежно ще загине в борбата с по-високата раса, ако такава е останала на земята. Тази по-ниска раса никога няма да може да издържи борбата със също толкова единната, но по-високостояща на културната стълба раса. За това няма да й стигнат нито творческите способности, нито духовната еластичност, тъй като във всички тези отношения тя в резултат на многократни смесвания само е губела. Въз основа на всичко това можем да кажем.