Всяко расово смесване рано или късно води до гибелта на онова потомство, което се е получило в резултат на смесването, стига по-високата раса, влязла в смесването, макар частично да се е запазила в чист вид на земята. Само в случай, че и по-високата раса цялата докрай участва в смесването, ще изчезне горепосочената опасност за продукта на смесването.
Тъкмо в това трябва да виждаме известна гаранция за постепенен естествен процес на възраждане. Доколкото на земята се запазва макар известна част чисти в расово отношение елементи, неучастващи в смесването, дотолкова постепенно се прекратява отравянето нарасите.
Това става от само себе си у население със силен расов инстинкт, което само по силата на особено стечение на обстоятелства временно се е отклонило от пътя на нормалното в расово отношение чисто размножаване. Щом като изключителните обстоятелства свършат, пак ще се стреми към бракове с чисти в расово отношение елементи и по такъв начин ще се сложи край на по-нататъшното смесване. Тогава населението, получено в резултат на смесването, пак ще отстъпи на заден план, освен ако то в количествено отношение е станало вече такава гигантска сила, че никаква съпротива от страна на запазилите расовата си чистота елементи вече не е възможна.
Но ако човек сам е загубил чистотата на инстинкта, той няма защо да се надява, че на помощ ще му се притече природата. За това е необходимо човек сам да се опита да си възвърне със силата на разума недостига на инстинкт. Тогава само разумът може да помогне. Но в действителност ние често виждаме нещо друго. Заслепеният човек продължавала погубва последните остатъци от своята расова чистота, докато накрая не я загуби напълно. Тогава получаваме вече онази единна безформена маса, която в очите на много съвременни благодетели на човечеството е идеал. Това е най-голямото нещастие за човечеството. Такава смес няма да ни даде човека, способен да бъде носител на културата, или да го кажем по-добре, основател на културата, творец на културата. Такава смес създава само голямо стадо, голяма безформена маса от стадни животни.
В този случай историческата мисия на човечеството може да се смята за свършена. Който не иска нашата земя да дойде до това състояние, той трябва веднъж за винаги да разбере, че задача преди всичко на германската държава е — принципно да сложи край на всякакво по-нататъшно смесване на расите.
Днешното наше жалко поколение, разбира се, веднага ще се развика по повод недопустимостта на вмешателството в областта на свещените права на човека. Не, ще кажем на тия хора, ние познаваме само едно свещено право на човека, което в същото време е и негово свещено задължение: човек трябва бдително да се грижи кръвта му да остава чиста, тъй като, само запазвайки най-добрата част на човечеството, ние осигуряваме възможност за по-високо и благородно развитие на цялото човечество на земята.
Нашата народническа държава ще смята поради това за своя първа задача да издигне институцията на брака на нова висота, да го оздрави дотолкова, че той да престане да бъде позор за расата. Нашата държава ще постави институцията на брака на такава висота, която би съответствала на неговото високо призвание — да дава потомство от хора по образ и подобие божие, а не потомство, състоящо се от смес на човек и маймуна.
Ако против това протестират от гледна точка на така наречената хуманност, трябва да отбележим, че такъв протест най-малко прилича на нашата епоха. Нали, от една страна, тази наша епоха смята за свой дълг на всеки нещастен дегенерат непременно да осигури възможност да плоди потомство и по този начин да плоди безкрайни страдания на тази земя. А от друга страна нали именно в нашия век във всяка аптека и дори от всеки уличен търговец вие можете да получите средства, за да попречите да се появи на бял свят потомство дори у действително здрави родители. Какво излиза? Излиза, че нашата прехвалена държава на „тишината и реда“ смята за свой дълг да осигури на сифилистика, туберкулозния, наследствено болния, сакатия, идиота и престъпника възможност свободно да се плодят. А от друга стана тя увековечава такива порядки, при които милиони най-добри членове на нашата нация нямат възможност да раждат деца. Ако това не беше така, то нашата държава преди всичко трябваше да се погрижи или поне да помисли как именно да създаде здрави предпоставки за препитанието и запазването на живота на онези човешки същества, които единствено са способни да осигурят здравето на бъдещите поколения.