До какво степен цялата днешна система противоречи на какъвто и да било идеал, колко долна и безкрайно неблагодарна е такава система! Нашата днешна държава предоставя всичко на собствения ход на нещата и дори не си прави труда да помисли над това какво трябва да направи, за да помогне за усъвършенствуването на бъдещите поколения. От само себе си се разбира, че и църквата ни е също толкова грешна в това отношение. Тя, която повече от всички крещи, че човекът е божие подобие, в същото време не смята за свой дълг да се замисли как да направи така, че този човек, носител на божия дух на земята, да не се изражда в загиващ пролетарий. Първоначално църквата сама скръства ненужните си ръце на уморените гърди, а после прави печална физиономия по повод на това, че християнското учение няма достатъчно влияние, че „безбожието“ приема ужасяващи размери и т.н. Нашата църква очевидно не се досеща, че ако хората загиват физически, то, разбира се, те се разлагат и духовно. Като не умее да изпълни своя елементарен дълг пред собствения си народ, нашата църква компенсира това с намерението си да обсипе със своите благодеяния хотентотите и зулусите. В същото време, когато с божията помощ сме доживели вече дотам, че нашите собствени европейски народи пред очите ни боледуват от истинска физическа и морална проказа, ние, виждате ли, изпращаме благочестиви мисионери в Централна Африка, които организират там мисии за негрите. В края на краищата ще се стигне дотам, че със своята „висша култура“ ние ще превърнем оня примитивен, но здрав народ в гнила расова кръстоска.
Двете наши християнски църкви биха постъпили по-добре, ако вместо да натрапват на негрите своите мисии, които негрите не искат и не разбират, си направят труда да убедят европейците, че за болните родители е много по-добре да се нагърбят с възпитанието на едно здраво сираче, отколкото сами да плодят на белия свят хилави деца, обречени да влачат жалко съществуване.
Нашата народническа държава ще трябва да се нагърби с всичките тези задачи, които днес толкова се пренебрегват. Нашата държава ще направи расата средище на целия обществен живот. Нашата държава системно ще се грижи за запазването на чистотата на расата. Тя ще обяви детето за най-ценното достояние на народа. Тя ще се погрижи потомство да имат само здрави хора. За позор ще се смята само плоденето на деца, ако родителите са болни. За голяма чест ще се смята родителите да се откажат да имат деца, ако не са достатъчно здрави. От друга страна ще се смята за осъдително да не се раждат деца, ако родителите са здрави, тъй като на държавата е нужно здраво потомство. Държавата ще излиза в ролята на защитник на хилядолетното бъдеще и с нейната воля ще трябва да се съобразяват желанията на отделните граждани. Държавата ще даде възможност на населението да се възползва от всички действително велики изобретения и от медицината. Държавата ще обяви за лишени от права да имат потомство всички ония, които сами са болни, които имат лоша наследственост и следователно могат да предадат лошата наследственост и на следващите поколения. От друга страна държавата ще се погрижи здравите жени да раждат деца, без да се ограничават в това отношение — под влияние на жалката икономическа обстановка — и за самите деца детството да не става проклятие. Нашата държава ще сложи край на това престъпно безразличие, с което днес се отнасят към многодетното семейство. Нашата държава, напротив, ще се нагърби с почетната защита на това семейство, което трябва да стане благословено за народа. Нашата държава ще се грижи за детето още повече, отколкото за възрастния.