Който във физическо и морално отношение не е достатъчно здрав, да не смее да увековечава болестта си в организма на детето си. На нашата държава тук й предстои огромна възпитателна работа, но ще дойде време тази работа да се смята за много по-голям подвиг от всички най-победоносни войни на съвременната ни буржоазна епоха. Държавата ще възпитава в гражданите си мисълта, че самият ти да си болен и слаб не е позор, а само нещастие, но е позорно заради собствения си егоизъм да предаваш болестта си на бъдещите поколения. Държавата ще убеди гражданите си, че ще бъде много по-благородно, ако невиновните за своята болест зрели хора се откажат да имат собствени деца и отдадат обичта и грижата си на здрави, но бедни деца от своята страна, които ще израснат и ще станат опора на обществото. Тази своя възпитателна работа държавата, разбира се, ще допълни с чисто практически мероприятия. Без да се смущава от никакви предразсъдъци и да се спира пред това, че отначало лошо ще ни разберат, нашата държава ще провежда линията си именно в този насока.
Ако само в продължение на някакви си 600 години държавата твърдо провежда такава политика, това ще доведе до такова оздравяване на населението, каквото сега не можем да си представим. Ако съзнателно и планомерно започнем да провеждаме политика в подкрепа само на здравите родители, в резултат на това ще получим раса, която първо ще се освободи от физическите недостатъци, а после постепенно ще започне да се издига и духовно.
Ако народът и държавата на този път, нашето внимание в последствие само ще се концентрира върху повишаването на размножаването на най-ценната в расово отношение част от нацията. А след това и целият народ ще почувства онези огромни плюсове, които получава нацията.
Най-напред за това е необходимо държавата да не предоставя на случая въпроса за заселването на придобитите от нея нови земи, а да подчинява този въпрос на определени норми. Държавата трябва да учреди специални „расови“ комисии и само те да могат да издават разрешение за преселване в новите земи. Комисиите трябва да изхождат само от това доколко е чиста в расово отношение кръвта на преселващия се. Само така ще можем постепенно да създадем около държавата пръстен от колонии, всички жители на които са хора от една чиста раса, и само така ще можем да съдействаме за усъвършенстването на расата. Населението на тези колонии тогава би станало най-скъпоценното съкровище на народната цялост. Нарастването на тези колонии тогава ще вдъхва гордост и вяра в бъдещето на всеки син на народа. Тъй като всеки ще вижда в тях зародиш на великото бъдеще на целия народ, пък и на цялото човечество.
В резултат на всичко това нашият народнически мироглед безусловно ще успее да породи такава епоха, когато хората ще виждат висшата си задача не в това да подобрят качеството на кучето, коня, котката, а в това да създадат по-висока раса хора. Това ще бъде епоха, когато едни хора със съзнанието за необходимост мълчаливо ще се отказват от някои неща, а други радостно ще се жертват и ще дават.
Нека не ни казват, че в нашия свят е невъзможно и да се мечтае за нещо подобно. Нима не виждаме сега, че стотици и стотици хора си налагат ограниченията на целибата под влиянието само на църковните изисквания и на нищо друго. Нима ние няма да успеем да постигнем аналогични резултати, ако не само църквата, а цялата държава започне системно да сочи на хората какъв голям наследствен грях извършват онези, които системно отравят расата и пречат на бял свят да се раждат хора, действително достойни за всемогъщия творец?
Разбира се, днешната армия на нещастните еснафи няма да разбере това. Филистерите и еснафите ще вдигат рамене и по навик ще повтарят глупавата фраза: „само по себе си това е много хубаво, но е невъзможно да се направи“. Да, господа, ще им отговорим ние, с вас, разбира се, това не може да се направи! Вие с вашите морални качества не сте годни за това! Вие, господа еснафи, познавате само една грижа: за самите себе си! На вас, господа, ви е познато само едно божество: вашите пари! Ние се обръщаме не към вас, а към онази велика армия от бедняци, които са прекалено бедни, за да смятат своя личен живот за висше щастие на земята. Ние се обръщаме не към онези, които вярват само в златния телец, а към онези, които имат други богове. И преди всичко се обръщаме към огромната армия на нашата немска младеж. Тя израства в епоха, когато назрява велик завой. Положението, до което доведе равнодушието на бащите, неизбежно ще подбуди децата към активност и борба. Новата днешна немска младеж или ще стане строителка на нова народна държава, или ще трябва да стане свидетелка на пълния крах и гибел на целия буржоазен свят.