Не трябва да си правим илюзии. Ако определено поколение вижда грешките си и дори ги признава, но в същото време, както прави нашият буржоазен свят, продължава да се задоволява с евтини изявления, че против съществуващите беди нищо не може да се направи, тогава трябва направо да кажем: такова общество е обречено на гибел. Най-характерното за съвременния буржоазен свят е, че той сам вече не се решава да отрича тези беди. Той е принуден да признае, че много неща у нас са лоши и гнили, но същевременно не може да намери в себе си решителност да се вдигне против това зло, да събере в едно енергията на 60–70 милионния народ и да встъпи в решителна борба със злото. Нещо повече, ако с това се залавят други, тях ги обсипват с тъпи подигравки, мъчат се да намерят колкото се може повече „теоретични“ аргументи, за да докажат, че успехът е невъзможен. Всеки аргумент им се вижда подходящ, за да подкрепят собственото си малодушие и нищожества. Ако например целият американски континент се изказва против отравянето с алкохол и започва борба против тази отрова, нашият европейски буржоазен свят го бива само да клати глава по този повод и да дрънка глупости. Хората и хабер си нямат колко са нищожни със своите насмешки по повод на това мероприятие. Ако подигравките не помагат и ако все пак в един или друг край на земното кълбо се намират смели хора, които обявяват борба на рутината и имат при това известен успех, то все пак и на тях ще им се намери цаката. Ще ги клеветят, всичките им успехи ще бъдат поставени под знака на въпроса, ще привеждат срещу смелчаците така наречените „морални“ съображения, макар и усилията на тези смелчаци да са били насочени срещу най-гнусните антиморални неща.
Не, в това отношение не можем да имаме никакви съмнения: нашето съвременно бюргерство няма никаква цена в борбата за по-високи задачи на човечеството. То няма никаква квалификация за това, самото то е затънало в твърде лоши качества. Ето защо и онези политически клубове, известни днес под колективното название „буржоазни партии“, отдавна вече не са нищо друго, освен користни обединения за защита на професионални или съсловно-класови интереси. Висшата си задача те виждат изключително в успешната защита на най-тесни егоистични интереси. Ясно е, че тази политиканстваща „гилдия“ на буржоазията е годно за всичко друго, освен за сериозна борба за велики цели. Усилията на тези буржоа безусловно са обречени на пълна безплодност — особено след като ние виждаме от една страна не компанията на „предпазливите“ стари вещици, а истинските пролетарски маси, които марксистите системно раздразват и нагорещяват до бяло и които поради това се готови не да дрънкат, а да действат.
Ако ние смятаме за първа задача на държавата защитата и системната подкрепа на най-добрите елементи на расата, то от това, разбира се, произтича, че държавата трябва да разпростира грижите си не само върху новороденото, но трябва системно да помага това новородено да бъде отгледано до момента, когато от него ще израстне зрял човек, който ще стане ценен член от обществото и сам ще спомага за по-нататъшното здраво размножаване.
Вече знаем, че обща предпоставка за здраво духовно развитие е чистотата на расата. В същата степен може да се каже, че физическото здраве на всеки отделен човек е главна предпоставка за здраво духовно възпитание. Ако говорим не за едно лице, а за цялата маса, то разбира се, е вярно, че здрав дух има само в здраво тяло. Това ни най-малко не се опровергава от обстоятелството, че в отделни случаи срещаме и гении във физически слаба обвивка и че някои гении понякога са направо физически болни хора. Тук става дума само за изключения, които като навсякъде само потвърждават правилото. Но ако един цял народ в своята маса се състои от физически дегенерати, от такава среда много рядко може да излезе велик човек. А и да се появи, няма да има голям успех. Обкръжаващата го израждаща се среда или изобщо няма да го разбере, или волята й ще е толкова парализирана, че тя все едно няма да смогне да се издигне до орловата висота на този отделен герой.
Вземайки под внимание всичко това, народническата държава ще вижда главната си задача не в наливането на нашите деца с възможно по-голямо количество „знания“, а преди всичко в отглеждането на напълно здрави хора. Само на втори план ще мислим за развитието на духовните способности. Но и в тази област ние преди всичко ще се грижим да развиваме в нашата младеж характер, воля, силна решителност, а в съчетание с това системно ще се трудим да развиваме у тях чувство за отговорност. Чак накрая ще мислим за чисто училищното образование.