Спортът ни е необходим, не само за да възпитаваме отделни силни и смели хора, но и за да закаляваме нашите деца и да ги подготвяме да могат спокойно да понасят, ако е необходимо, и несправедливите удари на съдбата.
Ако целият наш горен умствен слой на времето си е бил обучаван не само на добри маниери, но вместо това е бил обучаван както трябва, да речем, на бокс, то у нас би била невъзможна прословутата ноемврийска революция, която извършиха сутеньори, дезертьори и тем подобни боклуци. Ако тези гадове имаха успех през ноември 1918 г., това се дължи съвсем не на енергията и решителността на тези „творци“ на революцията, а само на жалката безхарактерност на онези, които тогава ръководеха държавата и върху които лежеше отговорността за нея. Тъкмо там е бедата, че всички наши духовни ръководители имаха тъй нареченото „духовно“ възпитание. Ето защо те се оказаха безсилни в този момент, когато противната страна прибягна до сила. Всичко това в крайна сметка беше резултат от обстоятелството, че нашите висши учебни заведения принципно възпитаваха не мъже, а само чиновници, инженери, техници, химици, юристи, литератори, а също така разбира се — за да не измират тези породи — професори по съответните специалности.
Идейното ни ръководство винаги е било блестящо. Затова пък там, където се налагаше да се прояви някаква сила на волята, ние в повечето случаи бяхме под всякаква критика.
Разбира се, само с възпитание от един човек със страхлив по природа характер, не можеш да направиш храбрец. Но от друга страна, и човек, на когото по природа не му липсва храброст, ще бъде парализиран с тия свои качества, ако поради недостатъците на физическото си възпитание попадне в по-неизгодно положение от противника си. Примерът на армията най-добре показва доколко съзнанието на физическата сили и ловкост пробужда у човека мъжество, дух на настъпление. Разбира се, и армията не се състои само от герои. В огромното болшинство от случаите тук имаме работа със средни обикновени хора. Но превъзходството на физическото възпитание на немския войник в мирно време е вдъхнало на този гигантски организъм неволна вяра в своето превъзходство. Това правеше от нашия войник човек, дълбоко убеден в превеса си над противника. Този факт не можеше да отрече и неприятелят. Това, което нашите армии успяха да направят през лятото и есента на 1914 г., когато ние неудържимо напредвахме и покривахме нашите настъпващи времена с безсмъртна слава, беше само резултат от неуморното възпитание в продължение на дълги години преди войната. Именно в предвоенните години ние с необходимото физическо възпитание в армията подготвяхме хората за тези абсолютно невероятни подвизи, тъй като им вдъхвахме такава вяра в себе си, която не се изпари дори сред ужасите на нечуваните кървави сражения.
Именно от нашия немски народ, който сега трябва да търпи унижения от страна на целия останал свят, повече от всичко не му достига вътрешна вяра в своите сили. Но тази вътрешна вяра може да се възпитава само от детски години. Ние трябва да възпитаваме нашите деца така, че те да вярват, че именно ние, немците, ще бъдем безусловно най-силни от всички останали. Възпитанието трябва да бъде организирано така, че да внушим на нашия народ съзнанието, че нацията ни отново ще стане непобедима. Ако нещо на времето е водило нашите немски армии от победа към победа, то е в онази сума от доверие, която изпитваше всеки войник сам към себе си и всички заедно към своите ръководители. Ако нещо още може отново да вдигне немския народ, то е само убеждението, че ние отново ще извоюваме свободата си. Но такова убеждение може да бъде постигнато, само ако милиони и милиони хора еднакво възприемат това чувство.
И тук не трябва да си правим никакви илюзии.
Крушението на нашия народ беше ужасно и ще са необходими невероятни усилия, за да можем в един прекрасен ден най-после да ликводираме резултата от това поражение. Може ли наистина да повярваме, че нашият народ, ако продължим да го възпитаваме с идеята за преклонение пред „тишината и реда“, някога ще намери сили да разкъса веригите си и да запокити отломките им в лицето на враговете? Не, да се мисли така, би било горчива грешка. Могат да оправят нещата само истинската здрава национална воля, жаждата за свобода и висша страст.
Въпросът за облеклото също има известно значение. Нашата младеж трябва да се облича така, че това да съдейства за посочената цел. Просто е жалко да виждаме как младежта ни става жертва на най-глупавите моди. Старата пословица — по дрехите посрещат — придобива най-извратен смисъл.