Едва на втори план нашата държава ще организира възпитаването на характера.
Основните черти на характера на всеки човек са заложени в него, разбира се, по рождение. Който се е родил егоист, ще остане такъв завинаги. Който се е родил идеалист, също така или иначе ще си остане идеалист. Но трябва да се има предвид и това, че между двете групи хора с рязко изразени характери стоят милиони и милиони хора с много неопределени и неясно изразени черти на характера. Роденият престъпник, разбира се, е бил и ще си остане престъпник. Но твърде много хора с известни престъпни наклонности могат благодарение на правилното възпитание да станат честни хора и ценни членове на обществото и обратното, благодарение на лошото възпитание много колебливи характери ще се отклонят по лошия път.
Колко често по време на войната трябваше да чуваме жалби, че нашият народ не умее да мълчи! Колко трудно беше заради това да опазим от противника дори много важни военни тайни. И нима ще е неуместно да се запитаме: а какво е успяло да направи преди войната немското възпитание, за да научи немеца да мълчи, когато трябва? Нима не е истина, че в нашето училище малкия доносник много често го даваха за пример на мълчаливите му другари. Нима в нашето училище и сега не гледат на доносите като на признак за похвална „откровеност“ и на мълчаливостта като на признак за позорна прикритост? И нашето училище изобщо си е давало някога труда да втьлпи на своите възпитаници, че мълчаливостта е ценно мъжествено чувство? Не, в очите на всички днешни училищни наставници всичко това са незаслужаващи внимание дреболии. А в действителност заради тези дреболии нашата държава търпи напразна многомилионни съдебни разноски, тъй като 90% от всичките ни съдебни процеси за оскърбление на личността и тем подобни възникват изключително поради това, че у нас не умеят да мълчат. У нас са свикнали лекомислено да повтарят и да разпространяват всевъзможни безотговорни изявления. Нашето народно стопанство системно търпи голям ущърб поради това, че наляво и надясно се раздрънкват важни производствени тойни. Дори известни секретни подготовки с военен характер стават съвсем илюзорни поради обстоятелството, че сме отвикнали да мълчим и за всичко дрънкаме на глас. По време на война такава приказливост може да донесе още по-голяма вреда — да се стигне до загубването на цели сражения, до загубването на цялата кампания. Няма защо да се съмняваме, че което не сме възпитали в младостта, няма да го видим и в по-зряла възраст. Трябва на всяка цена да отучим нашето учителство да се ползва от „сведенията“, получавани от неразумни млади доносници, тъй като това изгражда едно от най-лошите качества на характера.
Това е само един от многото примери. Днес у нас изобщо не се обръща никакво внимание на развитието на благородни черти на характера в училище. Когато му дойде времето нашата държава трябва да обърне на това сериозно внимание. Предаността, верността, готовността за саможертва, умението да мълчиш — ето добродетелите, които са много необходими на един велик народ. Системно да се подкрепят и възпитават в училище тези чувства е работа много по-важна, отколкото много от това, което запълва днес нашите учебни програми. Също така важна възпитателна задача е системното отучване от сълзливи жалби, от вечно хленчене и т.н. Нашето училище трябва да възпитава децата с идеята, че трябва да умееш, когато е необходимо, мълчаливо да понасяш и страдания, и справедливи удари.
Щом забравяме за тази важна задача, няма защо после да ни учудва, че в критичен момент, да речем по време на война, когато на фронта се намират милиони наши синове, цялата поща не прави нищо друго, освен да пренася напред и назад писма, пълни с хленчене и жалби. Ако в нашите народни училища по-малко напомпваха младежта със школска премъдрост, но системно възпитаваха в нея самообладание, това много и много щеше да се изплати през 1915–1918 г.
По такъв начин нашата държава ще трябва да обърне особено внимание върху възпитанието на характера. Много морални дефекти, от които сега страда нашият народен организъм, могат да бъдат отстранени само по този път. Ако не ни се удаде да ги отстраним напълно, та във всеки случай ще успеем силно да смекчим тези болезнени явления.
Особено голямо значение ние придаваме на възпитаването на силно воля и решителност, на системното култивиране на чувстото за отговорност.