При това в дадения случай става дума за език, за който не може да се каже например отнасящото се за латинския език, хе. че изучаването му съдейства изобщо за силното развитие на логическото мислене. Според нас би било много полезно, ако на младия учащ се дадем само най-обща представа за даден език, ако му дадем общия му очерк, представа за характерните черти на този език, с други думи, ако му дадем известна представа за граматиката, синтаксиса, призношението и т.н. За това можем да се ограничим с отделни образци. То би било напълно достатъчно за обща употреба, с това всеки би могъл да се справи, и то би било в края на краищата много по-ценно от днешното напомпване на „целия език“, макар предварително да знаем, че действителното изучаване на езика не става и че хората все едно скоро ще го забравят. Тогава би изчезнала и опасността, че от целия материал в паметта на учащия се ще останат само отделни случайни трохи й ние бихме постигнали младежта да задържи в паметта си най-важното, тъй като неважното би било вече отсято от самите педагози. Благодарение на това болшинството учащи се би получило общи основи, които действително са им необходими в по-нататъшния живот.
Онези, на които действително им е необходимо изучаването на чужди езици, биха се заели с това специално по собствен избор и биха постигнали необходимите резултати.
Така в учебните програми би се освободило време занеобходимите физически упражнения и за другите дисциплини, за които говорихме по-горе.
Особено е необходимо да се внесат сериозни промени в сегашното преподаване на историята. Едва ли някой друг народ изучава историята повече от нас, немците. Но едва ли ще се намери друг народ, който да прилага в живота това изучаване по-лошо от нас. Ако е вярно, че политиката е история в нейното осъществяване, то цялата ни съвременна политика доказва колко лошо е организирано у нас преподаването на историческите науки. Разбира се, би било съвсем безполезно просто да хленчим по повод на жалките политически резултати, които получаваме, ако не ни достига решителност действително да вземем необходимите мерки, за да променим преподаването на историческите науки и по такъв начин да създадем база за по-добро политическо възпитание. В 99 случая от 100 днешното ни преподаване на историческите науки за нищо не го бива. Обща линия напълно липсва. В паметта остават само малко дати, имена, малко хронология. За най-важното, за онова, което всъщност единствено има значение, преподавателят по история изобщо не говори.
Тъкмо в областта на преподаването на историята е необходимо голямо съкращаване на програмата. Центърът на тежестта трябва да се пренесе върху това за учащите се да бъде облекчено разбирането на общата основна линия на развитие. Колкото повече променим програмата на преподаването в тази насока, толкова повече можем да си позволим да се надяваме, че всеки отделен учащ се действително с полза ще премине необходимия курс, а следователно полза в крайна сметка ще има и цялото общество. Тъй като трябва да изучаваме историята не просто, за да знаем какво е ставало някога на света, а за да можем да прилагаме в бъдеще уроците по история в полза на собствения си народ. В това трябва да се състои целта. Преподаването на съответния фактически материал на учащия се трябва да се разглежда само като средство.
Сега у нас е обратното: средството е станало цел, а самата цел е абсолютно забравена. И нека не ни казват, че за основателното изучаване на историята всички тези отделни дати, фактчета и хронология, демек, са абсолютно необходими и без тях учашият се не може да разбере общата верига на развитието. Не, с това могат да се занимават само специалистите-историци. Обикновеният среден човек не е професор на историческите науки. За него историята е необходима, доколкото да може да си състави самостоятелно мнение по въпросите за политическия живот на собствения си народ. Който иска да стане професор по история, той може по-късно да се посвети изцяло на това занимание. Такъв човек, разбира се, трябва да се заеме с цялата тая наука и да се задълбочи в най-малките й подробности. Но тъкмо в това не може да му помогне днешния начин на преподаване, защото днешното преподаване е твърде обширно за обикновения среден човек и в същото време абсолютно недостатъчно за специалиста.