Затова една от важните задачи на нашата държава ще бъде грижата най-после да бъде написан такъв курс по история, в който доминиращо положение да заеме расовият проблем.
В заключение трябва да кажем: нашата държава осезателно ще намали общоучилищното преподаване и ще отдели от него само най-важното и същественото. Наред с това тя ще създаде възможност за всички желаещи да получат действително солидно специално образование. Напълно достатъчно е всеки да получи за основа само най-общо образование. А в онази област, която той избере за своя специалност, може да получи солидно, подробно специално образование. Общообразователния минимум ще бъде задължителен за всички, специалното образование ще е работа на всяко отделно лице.
Със съкращаването на учебния план ние ще спечелим много свободни часове и тези часове трябва да бъдат посветени на физически упражнения, възпитание на характера, волята и силната решителност.
Колко е недостатъчно днешното ни училищно преподаване, за да даде на човека необходимите му в по-нататъшния живот професионални знания, най-добре се вижда само от факта, че за едни и същи длъжности у нас хората идват от три различни училища. Решаващо значение има само общообразователният минимум, а съвсем не механичното „придобиване“ на специалната училищна премъдрост. На когото са му необходими действително специални знания, той не може, както вече казахме, да ги получи в пределите на учебните планове на нашите днешни средни учебни заведения.
Затова нашата държава трябва веднъж завинаги да свърши с цялата тази половинчатост.
Второ, нашата държава ще проведе следната промяна. В нашето време на засилването на материализма все по-голямо предимство имат точните науки — математика, физика, химия и т.н. Разбира се, в епоха, когато техниката и химията са на преден план и налагат окраската си върху целия ни повседневен живот, без това не можем да минем. Но въпреки всичко би било крайно опасно, ако цялото ни общо образование се изчерпва с тези предмети. Не, възпитанието на нацията трябва да бъде изградено не върху материализма, а върху идеализма. Нашето народно образование трябва да бъде изгразено най-напред върху хуманитарните науки и да дава на учащия се само основи за по-нататъшно специално образование. Постъпвайки по друг начин, ние се лишаваме от такива ценности, които от гледна точка на общите интереси на нацията са много по-важни от всякакви технически и специални знания. В областта на историята в никакъв случай не трябва да се отказваме от изучаването на античния свят. Изучаването на римската история — разбира се, в най-общите черти на развитието й — винаги е било и във всички времена ще остане най-важна работа. Трябва също така да запазим преподаването на историята на гърците, тъй като културните идеали на този народ завинаги ще останат образец на всичко прекрасно. Нашата съвременна борба е борба за хилядолетната култура. Древните гърци и древните германци се работели за едно дело. И ние не трябва да позволим никому да разкъса това расово единство.
Необходимо е строго да се разграничават общото образование и особените специални знания. Именно защото последните в нашия век все повече стават достояние на мамона, ние трябва като противовес да запазим идеалистическите основи на общото образование. Навсякъде трябва да доказваме, че промишлеността и техниката, търговията и занаятите могат да процъфтяват, докато обществото като цяло е проникнато от идеализма, без който не съществува и посоченият разцвет. Действителна предпоставка за такъв разцвет може да бъде не материалистическият егоизъм, а само идеалистическият алтруизъм, готовността на хората да жертват личните си интереси за интересите на обществото.
Днешното наше възпитание вижда главната си задача в това да даде на младия човек само онези специални знания, които са му необходими, за да може по-нататък в живота да си изкарва парчето хляб. Това обикновено се изразява със следните думи: „младежът трябва с времето да стане полезен член на нашето общество“. Под това, обаче, разбират само, че той трябва да съумее да си осигури съответната заплата. Някакво повърхностно общо образование — то, тъй да се каже, е само безплатно приложение. Говори се, че нашият учащ се получава и общо „държавно“ образование. Но ние с вас, читателю, знаем, че държавата е само форма. Вече само поради този факт на съвременния учащ се е трудно да се даде „държавно“ образование. Формата лесно може да се счупи. У нас не влагат действително ясно съдържание в понятието „държава“. Какво остана реално от съвременното „държавно“ възпитание? Остава само един изтъркан „патриотизъм“. В старата довоенна Германия са виждали главната задача във възпитаването на идолопоклонство към монарха и към всички големи и малки князе. Тази „педагогика“ беше не само безвкусна, но и крайно глупава. Тя не водеше към целта макар само поради това, че издигаха прекалено много идоли. По такъв начин народът ни не познаваше действетелно великите деятели на нашата история. И тук заради дреболии пропускахме основната линия на развитие.