Нашата народническа държава ще трябва да води сериозна борба за съществуването си. Тя не може да възложи надеждите си на плана на Дауес и никакви подписи на тези договори няма да й служат за защита. На нас, за да осигурим съществуването на нашата държава, ще ни бъде необходимо именно онова, от което толкова се отказва съвременната република. Колкото по-съвършена бъде нашата държава, както в смисъл на формата, така и в смисъл на съдържанието, толкова по-голяма завист и по-голяма съпротива ще срещнем от страна на противника. Главната ни защита тогава ще бъде не толкова в силата на оръжието, колкото в силата на самите граждани. Нашата защита ще бъде не система от крепости, а живата стена от мъже и жени, преизпълнени с висока любов към отечеството и с фанатичен национален ентусиазъм.
Ето защо ние трябва като трето да имаме предвид следното.
Нашата народническа държава ще съумее да използва и науката в интерес на развиването на националната гордост. Ние ще организираме от тази гледна точка преподаването не само на общата история, но и историята на развитието на цялата култура. Ние ще прославяме нашия изобретател не толкова като такъв, но и като немец, като син на нашия народ. Ние ще учим да се уважава във всеки голям човек не само твореца на велики дела, но и сина на една велика нация. От големия брой велики деятели на германската история ще изберем неколцина най-велики и ще съумеем да ги направим известни на най-широките слоеве на нашата младеж. Около тези немногобройни стълбове ще издигнем цялото гордо здание на националния подем. Под този зрителен ъгъл трябва да преустроим всички учебни програми и постепенно да реорганизираме работата по възпитанието така, че нашият младеж, завършвайки училище, да излиза от него не полупацифист, демократ и т.н., а истински немец.
За да бъде това национално чувство от самото начало истинско, а не илюзорно, е необходимо от най-ранна младост, когато хората са още особено възприемчиви с желязна последователност да им присаждаме следните мисли.
Който действително обича народа си, той винаги трябва да бъде готов да потвърди това с истинска жертва. Няма и не може да има такова национално чувство, което се грижи само за собствената си полза. Няма и не може да има такъв национализъм, който да е присъщ само на отделни класи. Малко е само да се вика „ура“, трябва зад това да стои истинска любов към нацията, истинска грижа за запазване на народното здраве. Ще можем да се гордеем със своя народ само тогава, когато нямаме причини да се срамуваме за нито едно от нашите съсловия. Никаква гордост не може да вдъхва такъв народ, половината от който живее в постоянна мизерия и беди и системно загива от тези тежки условия на живот. Само тогава, когато целият народ се ползва от истинско физическо и морално здраве може да се появи радост и гордост, че принадлежим към този народ. Високото чувство на национална гордост истински ще изпита само онзи, който вижда и разбира величието на своя народ.
Още от млади години трябва да възпитаваме в нашата младеж уважение към национализма в съчетание на последния с чувството за социална справедливост. Само тогава ще изградим народ, състоящ се от граждани, действително свързани с връзките на обща любов, обща гордост, общо съзнание за своята непобедимост.
Присъщият на съвременната епоха страх от шовинизма е само симптом за импотентността на тази епоха. Тази епоха не знае какво е действително дълбока, действително стихийна сила. Ето защо тя не е и призвана да извърши велики дела. Великите преврати биха били абсолютно невъзможни, ако на земята съществуваха само еснафските добродетели на тишината и спокойствието и нямаше страсти, достигащи до фанатизъм и дори до истерия.
Нашият свят безусловно върви срещу велики преобразования. Въпросът е само в това дали тези преобразования ще послужат за спасение на арийското човечество или само за полза на вечния евреин.
Нашата държава трябва да организира цялата работа по възпитанието така, че да съумее да отгледа поколение, което действително да се окаже на висотата на предстоящите задачи.