Победата ще принадлежи на онзи народ, който пръв успее да тръгне по този път.
Венецът на всички задачи на нашата организация на възпитанието трябва да се състои в това, с пълна отчетливост да поставим пред цялата младеж най-напред проблема за расата. И с ума си, и с чувствата си нашата младеж трябва да разбере, че това е главният сред главните и централният сред централните проблеми. Нито един младеж и нито една девойка не трябва да изпускат училището, без да разберат до край какво гигантско решаващо значение има въпросът за чистотата на кръвта. Само така ще създадем основите за расовото възраждане на нашия народ. Само по този път ще изковем всички предпоставки за по-нататъшното си културно развитие.
Тъй като трябва да помним, че цялото физическо и умствено възпитание в крайна сметка може да бъде полезно само за онези хора, които са разбрали принципната важност на расовия проблем и които са готови действително да направят всичко необходимо за запазването на чистотата на расата.
В противен случай неизбежно ще се създаде онова трагично положение, което отчасти вече се е създало за нас и ще ни застраши нещастие, чиито размери дори е трудно да си представим, а именно: тогава ние и в бъдещите времена ще останем само културен тор. Не само в смисъл, че ще губим все по-голям брой синове на своя народ, а в смисъл, че кръвта ни ще бъде обречена на системна деградация. Смесвайки се с други раси, ние им оказваме известни услуги, издигайки ги на по-високо равнище, но сами сме обречени на системно слизане надолу, а след това и на израждане.
Ако ние съумеем да преустроим върху посочените начала цялата работа по възпитанието под зрителния ъгъл на запазването на чистотата на расата, това, разбира се, ще донесе огромно полза и за военното дело. В нашата държава военната служба изобщо ще се разглежда само като заключителна глава във възпитанието на нашата младеж.
Но колкото и да е голямо значението на физическото и умствено възпитание на младежта в нашата бъдеща държава, също толкова голямо значение ще трябва да придадем и на системния човешки отбор. В днешно време се отнасяме и към този проблем твърде лекомислено. От благата на висшето образование у нас сега се ползват по правило само децата на заможни родители. Въпросът за надареността играе само подчинена роля. У нас забравят, че едно обикновено селско момче често може да бъде по-надарено от децата на по-заможни родители, макар че по отношение на знанията това селско момче много ще им отстъпва. Ако децата на по-заможните родители знаят повече, това съвсем не говори в полза на тяхната по-голяма талантливост. Знания те са получили само поради по-богатата обстановка, по-разностранните впечатления и т.н. Ако нашето по-надарено обикновено селско момче от най-ранното си детство също е живяло в такава добра среда, то би натрупало може би дори повече знания. В днешно време е останала може би, само една област, където вроденият талант играе по-голяма роля от произхода. Това е областта на изкуството. Тук въпросът за богатството или бедността на родителите вече не играе такава роля, по простата причина, че тук става дума за вродени способности, а не за учене. Последното може да бъде полезно за усъвършенстването на таланта, но първото и главно условие е наличието на самия талант. От този пример особено ясно се вижда, че надареността съвсем не е присъща само на висшите слоеве, а още повече само на богатите хора. Често най-големите художници произхождат тъкмо от най-бедните семейства. Знаем много случаи, когато обикновено, но талантливо селско момче по-късно се е превръщало в световно знаменит маестро.
Забележително е, че в нашата епоха това го разбират, когато става дума за изкуството, но за нищо на света не искат да го приложат към всички други области на духовната култура. Кой знае защо смятат, че към така наречените точни науки това не се отнася. Без съмнение, известни механически способности в човека могат и да се възпитат. Нали опитният дресьор успява да обучи умния пудел на най-сложни трикове. Но както на кучето, така и на човека тук помага само дресировката, за особен талант засега не става дума. Всеки среден човек, ако посветим на това достатъчно време, можем да го научим на някои неща. Но ако у него няма никаква искрица от талант, това ще бъде само бездушно „обучение“ като при животното. Ако посветим особено много внимание на дресировката, можем и средния човек да научим на някои неща над средното ниво, но това ще бъде само мъртва „наука“, абсолютно безплодна и в крайна сметка лишена от всякакво творчество. Такава „педагогика“ може да възпита хора, които наричаме ходещи енциклопедии. Но такива „образовани“ хора ще претърпят фиаско всеки път, когато суровият живот им предяви що-годе сериозни изисквания. Такива хора нито на крачка няма да помръднат напред делото на прогреса. Напротив, те самите ще се нуждаят от постоянна подкрепа и винаги ще бъдат зависими. Хора, получили такова „възпитание“ ги бива само да заемат високи длъжности при сегашния наш нещастен режим.