Нашата държава ще трябва да постъпи така още и предвид на следното. У нас, в Германия, тъй нареченият висш, образован слой е толкова затворен в себе си и е толкова закостенял, че вече няма абсолютно никаква жива връзка с по-нискостоящите слоеве от населението. За това ни се налага да се разплащаме в две насоки. Първо, този слой абсолютно е загубил способността да разбира настроенията на широките народни маси. Този слой твърде отдавна се е откъснал от всякакво общуване с народа, за да може още да запази разбирането на психологията на последния. Този слой е станал вече съвсем чужд на народа. Второ, този слой страда и от друга болест: той губи последните остатъци от всякаква сила на волята. Интелигентските кръгове, които водят абсолютно затворен живот, винаги ще показват много по-малка сила на волята от широките слоеве на обикновения народ. А нали целият свят знае, че ние, немците, досега страдахме, разбира се, не от недостиг на научни днания, а тъкмо от недостиг на сила на волята, на силна решителност. Нима не виждахме, че колкото по-„образовани“ бяха нашите държавници, толкова по-слаби се оказваха те в живата практика. Ако и политически, и технически нашата подготовка за световната война беше недостатъчна, това стана така, разбира се, не защото сред нашите управляващи кръгове имаше недостиг на образовани глави; напротив, стана, защото управляващите ни се състояха все от образовани хора, които имаха колкото щете знания, но абсолютно им липсваха здрав инстинкт, енергия и смелост. Не беше нещастие за целия ни народ, че през световната война ние трябваше да водим борба не на живот, а на смърт под ръководството на канцлера Бетман-Холвег, който беше натура философстваща и твърде слаба. Ако вместо него имахме силен народен вожд, то, разбира се, жертвите на нашите героични войници нямаше да бъдат напразни. Този подбор на ръководители изключително от „интелектуалните, образовани“ слоеве много силно помогна и на негодниците от ноемврийската революция. Всички тези наши „образовани“ държавни деятели си пазеха образованието само за себе си, не съумяха да го поставят в служба на цялото отечество. Тъкмо това доведе до успеха на противната страна.
В това отношение можем да се научим на някои полезни неща от примера на католическата църква. Нейните свещеници дават обет за безбрачие. Именно затова всички нови и нови редове на католическото духовенство неизбежно се вербуват от широките народни маси. Именно тази роля на целибата досега обикновено не се забелязваше. Но тъкмо в нея е заложена онази грамадна сила, която е присъща на тази стара институция. Принудена отново и отново да попълва редовете на своите ръководители от средата на излезлите от низшите слоеве на народа, католическата църква благодарение на това запазва тясна връзка с народа и си осигурява постоянен приток на нова енергия, на нови пресни сили, които живеят само в широката народна маса. Оттук и това, че този гигантски организъм запазва вечна сила, младост, духовна елестичност и стоманена сила на волята.
Нашата държава, когато му дойде времето, ще си постави за задача да организира делото на възпитанието така, че то да осигурява постоянен приток на свежа кръв и постоянно обновяване наличния състав на умствено ръководещите слоеве. Върху държавата лежи прякото задължение системно и планомерно да открива от цялата маса на народа най-способните и надарени хора и да ги поставя в служба на обществото. Държавата и държавните длъжности трябва да съществуват, не за да осигуряват хубав живот на някаква отделна класа, а за да изпълняват своите действително високи задължения. Но това ще бъде възможно само тогава, когато носители на държавната власт принципно ще бъдат само най-способните, най-енергичните и най-волевите хора. Това трябва да се отнася не само за административните длъжности, но и за идейното ръководство на нацията във всички области. Този народ, който успее да постави най-способните хора начело на най-важните отрасли на живота, вече само поради това ще получи най-силният фактор на величието. Ако се конкурират два еднакви народа, победата ще спечели онзи народ, който успее да отдаде в ръцете на най-талантливите хора цялото умствено ръководство на страната. И обратното: ще претърпи поражение този народ, който не успее да даде необходимия път на хората с големи вродени таланти и превърне държавните си учреждения в обикновен старчески дом.