Разбира се, при днешните ни порядки всички тия наши предложения засега са неосъществими. Веднага ще ни възразят, че не можем да искаме, например, от синчето на някой държавен чиновник да стане занаятчия само защото, да речем, синът на някой занаятчия е излязъл по-способен от него. При сегашните възгледи за ролята на физическия труд такова възражение е разбираемо. Ето защо нашата държава ще трябва да постигне преди всичко принципна промяна в самото отношение към физическия труд. Нашата държава ще трябва на всяка цена да приключи със днешното недостойно отношение към физическия труд. Това трябва да бъде постигнато, дори и да са необходими усилията на цели столетия. Нашата държава ще съди за човека не по това каква именно работа върши той, а по качеството на труда му. На днешните наши умници това може да се стори нещо нечувано. Имах си хас! Нали „трудът“ на най-бездарния вестникарски драскач у нас сега се смята за „по-висш“ от труда, да речем, на най-интелигентния работник, зает в точната механика. И само на това основание, че вестникарят, работи, виждате ли, с перото! Ала такъв подход съвсем не е нещо естествено и задължително. Той ни е присъден изкуствено. По-рано към труда не са подхождали с такива критерии. Сегашните противоестествени порядки са само резултат от общите болести на съвременната ни прекалено материалистична епоха.
От принципна гледна точка ние трябва да оценяваме всеки труд двояко: всеки труд има от една страна материално, от друга стана идейно значение. Неговата материална ценност е в това материално значение, което даден труд има за живота на обществото. Колкото по-голямо количество хора могат пряко или косвено да се възползват от плодовете на даден труд, толкова по-голяма е материалната му ценност. Това намира най-пластичен израз в размера на материалното възнаграждение, което получава всяко лице за своя труд. От друга страна, за разлика от тази чисто материална ценност на труда не трябва да губим от очи и неговата идеална ценност. Последната се измерва не с материалното значение, което има даден труд, а само със степента му на необходимост като такъв. Материалната полза от някое голямо откритие, е разбира се, по-голяма, от онази материална полза, която носи всеки ден със своята работа, да речем, един общ работник. Но нали нашето общество еднакво се нуждае и от услугите на изобретателя, и от услугите на общия работник. Обществото, разбира се, прави материална разлика между ползата, която носи трудът на изобретателя и трудът на общия работник и го изразява с това, че им плаща различни възнаграждения. Но от идеална гледна точка трудът на единия и на другия в очите на обществото е еднакъв, щом всеки от тях работи в своята област с еднаква добросъвестност. И ето, трябва да оценяваме всеки отделен човек именно от такова гледище, а не в зависимост от възнаграждението, което получава.
Бъдещата разумна държава ще си постави за задача да дава на всеки отделен човек работа, действително отговаряща на способностите му. С други думи, на най-способните хора ще бъде дадена съответна работа. При това под способности ще се разбира действително вроденото в човека, т.е. подареното му от природата, а не онова, на което с труд криво-ляво са го научили. В нашата държава ще оценяваме човека според това как изпълнява възложената му обществена задача. Самата задача ще му бъде възложена според способностите. Видът дейност на отделен човек в разумната държава ще бъде не цел на съществуването му, а само средство. Всеки човек ще има пълната възможност за по-нататъшно развитие и усъвършенствуване, но, разбира се, в рамките на обществото, изградено върху фундамента на държавата. Всеки човек трябва да дава своя дял труд за заздравяването на този фундамент. В каква форма всеки работи за своята държава, зависи не от него, а от природата, вложила в него една или друга степен на надареност. От степента на трудолюбието и добросъвестността на всеки отделен гражданин зависи, ще върне ли той честно на обществото онова, което е получил от него. Онзи, който прави това с необходимото трудолюбие и добросъвестност, заслужава съответното уважение от страна на обществото. Нека по-голяма материално възнаграждиние получава онзи, чиятаработа донася по-голяма материална полза за обществото. Идеалната оценка трябва да бъде равна за всички. Ако хората добросъвестно изпълняват възложените им от обществото задължения и по този начин честно връщат дълга си и на природата и на усилията на обществото. От тази гледна точка съсвем не е позорно да работиш като обикновен занаятчия, но е позорно да бъдеш, да речем, неспособен чиновник, който даром яде народния хляб. От тази гледна точка ще се разбира от сама себе си, че на човека няма да му се възлагат такива задачи, за които предварително се знае, че няма съответните способности.