Само така получаваме единствено правилния критерии за обществените права и предимства. Съвременната епоха сама работи срещу себе си. Тя въвежда всеобщо избирателно право, дрънка наляво и надясно за пълно равноправие, но абсолютно не умее да обоснове всичко това. Съвременната епоха оценява човека в зависимост от материалното възнаграждение, което той получава за труда си. Но с това тя унищожана самия фундамент за действително равенство в по-благородния смисъл на тази дума. Тъй като истинското равенство може да се изразява само във формата на изпълнение от всеки на своите особени задължения, а не в това всички да дават един и същ продукт на труда. Само така премахваме ролята на случайността / вродените качества/, която не зависи от самия човек. Само така създаваме положение, при което всеки отделен човек става ковач на онази роля и значение, което има в обществото.
В наше време, когато големи групи от хора се оценяват едни други само по размерите на доходите, всички това, както казахме, не го разбират. Но оттук съвсем не произтича, че ние ще се откажем да защитаваме своите идеи. Напротив, който иска да излекува нашата съвременност от нейните вътрешни болести, от целия й гнилоч, той преди всичко трябва да има смелостта да погледне истината в лицето и да намери причините за болестта. Именно с тази задача се нагърбва Националсоциалистическото движение. Ние искаме на всяка цена да преодолеем всички пошли предразсъдъци на съвременността, искаме на всяка цена в недрата на нащия народ да намерим и организираме онази сила, която ще съумее да разчисти път за новия мироглед.
Разбира се, тук ще ни възразят, че идеалната оценка на труда е неотделима от материалната му оценка, че по-пренебрежителното отношение към физическия труд се обяснява с по-ниското му заплащане и т.н. Ще ни кажат по-нататък, че по-ниското заплащане на физическия труд именно довежда до това, че хората на физическия труд по-малко се ползват от културните блага на нацията и че от това страда тяхната степен на културност. Ще ни посочат най-после, че хората тъкмо затова се боят от физическия труд, защото предвид на по-лошото му заплащане неизбежно се стига дотам хората на физическия труд да са по-малко културни и т.н.
Това е много вярно. Но оттук произтича само това, че за в бъдеще ще трябва да се откажем от твърде голямата разлика в заплащането на труда. Нека не ни казват, че това ще доведе до спадане на производителността на труда. Ако единствен стимул за умствения труд беше високото му възнаграждение, това би означавало, че имаме пред себе си най-печалните симптоми на огромно разпадане. Ако този критерий имаше господстващо положение в цялата ни предишна история, човечеството никога не би могло да направи най-големите си културни и научни завоевания. Тъй като ние знаем, че най-големите ни открития, най-великите научни работи, най-превъзходните паметници на човешката култура — всичко това е възникнало съвсем не поради жажда за високо заплащане. Напротив, всичко това често е ставало възможно само защото хората са се отказвали от земните блага, свързани с богатството.
Разбира се, няма да отричаме, че в нашия век златото управлява света. Но ние се надяваме, че в близко бъдеще човек пак ще започне да служи на по-възвишени богове. В сегашния ни живот много неща, разбира се, се дължат само на стремежа към парите, но тъкмо затова днес са толкова малко ония неща, без които човечеството действително би обедняло.
Една от задачите на нашето движение е още сега да провъзгласим такава ера, която ще осигури на всеки човек средства за достойно съществуване, но в същото време ще създаде такива порядки, когато човекът ще живее съвсем не само заради материалните удоволствия. За това между другото ще проведем такава политика за възнаграждение на труда, която дори на последния обикновен работник ще осигури възможност да води честен, порядъчен живот, стига да изпълнява добросъвестно своите задължения.
И нека не ни казват, че това е само идеал, който никога няма да постигнем и който не се примирява с нашите порядки на земята изобщо.
Ние не сме толкова прости, та да вярваме, че ще успеем да създадем такъв строй, в който няма да има никакви недостатъци. Но това не ни освобождава от задължението да се борим против онези грешки, които сега са вече напълно ясни, да преодоляваме слабостите и да се стремим към идеала. Суровата действителност вече сама се е погрижила да внесе повече от достатъчно количество ограничения към нашия идеал. Но именно затова хората трябва с всички сили на душата си да се стремят към великата цел. Отделните неуспехи не трябва да ни отклоняват от това. Нали не се отказваме от съдилищата само защото понякога се случват съдебни грешки; нали не се отказваме от медицината само защото на земята все едно ще останат болести.