Да се подценява силата на идеала е много опасна работа. Който малодушничи в това отношение, ще му напомня примера на нашите героични войници по фронтовете. И ако човек сам е бил войник, той ще разбере какво искам да кажа. На фронтовете хората умираха, не защото търсеха материални блага. Те умираха от любов към отечеството, от желание да защитят честа на нацията, от вяра в нейното величие. И само тогава, когато нашият немски народ се отдели от тези идеали и се поддаде на меркантилните обещания на революционерите, се оказа че той не придоби земно щастие, а придоби само всеобща мизерия и общо презрение.
Но от всичко това и произтича най-настоятелната необходимост да противопоставим на съвременната утилитарна република вярата в идеалната държава на бъдещето.
Глава III
Поданик и гражданин
Днешните наши така наречени държави като правило познават само две категории хора: граждани и чужденци. За граждани се смятат всички ония, които или са родени в дадена държава, или пристигайки в нея, са придобили граждански права. За чужденци се смятат всички онези, които се ползват от такива права в друга държава. Между едната и другата категория съществува и малка група от така наречените лишени от поданство. Тези хора имат честта да не принадлежат към нито една от сегашните държави, и следователно, никъде не се ползват с граждански права.
И така, гражданските права в съвременната държава се определят предимно от това, че даден човек се е родил в дадена държава. Принадлежността към опеределенараса или определен народ изобщо не играе тук никаква роля. Негърът, преди живял в немските колонии и преселил се в Германия, създава потомство и това потомство ние разглеждаме като „немски граждани“. Същото можем да кажем за евреина, поляка, африканеца, азиатеца и т.н. Техните деца също без особен труд стават немски граждани.
Освен гражданските права, придобивани по рождение, съществува и възможността за по-късно придобиване на граждански права. Тук вече се поставят някои „ограничения“. Например, от човека се изискват по възможност да не спада към погромаджиите и сутеньорите, да е „безопасен“ в политически отношение, т.е. да бъде абсолютна политическа нула и най-после да не бъде „обременителен“ за своята нова родина. Под последното в нашия меркантилен век разбират, естествено, чисто финансовата страна. Ако дадено лице успее да убеди администрацията, че ще бъде добър данъкоплатец, това е достатъчна препоръка, за да бъде прието в числото на гражданите.
На расовия момент тук не се обръща никакво внимание. Приемането в числото на гражданите става примерно в такава обстановка, в каквато човек го приемат, да речем, за член на автомобилен клуб. Човекът попълва анкета, а после тези данни се проверяват и след няколко дни му изпращат бележка, в която му се съобщава, че е станал граждани на тази и тази държава. За това се избира най-смешната форма. На господин Зулуса, придобил току-що гражданство в Германия, в бележката му съобщават, че „с получаването на настоящето вие ставате немец“!
Всички тези чудеса ги извършва президентът на държавата. Това, което не могат да направят самите небеса, лесно се извършва със замахване на пръчицата на този сановен чудотворец. Едно замахване на перото — и всеки монголоид внезапно се превръща в истински „немец“.
Но не стига това, че не се обръща ни най-малко внимание на расовия момент. Държавата не проявава никакъв интерес и към това доколко е физически здрав новият гражданин. Ако ще този човек жив да се разлага от сифилис, това не ни интересува, стига да си плаща данъците и да бъде политически „безопасен“. Така от година на година тези образувания, наречени държави, всмукват в себе си отрови, на които едва ли са в състояние да издържат.
По такъв начин в съвременната държава гражданинът се различава от чужденеца само по това, че му е отворен пътят към всички обществени длъжности и че отбил военната си служба, получава активно и пасивно избирателно право. До това общи взето се свежда цялата разлика. Тъй като със защита на личните права и личната свобода чужденецът се ползва в същата степен, както и гражданинът на държавата. Поне в нашата днешна германска република нещата са именно такива.