Зная, че думите ми ще се сторят неприятни на някои хора. Но трябва да заявя направо: нищо по-нелепо и безмислено от днешната ни система за придобиване на граждански права не мога да си представя. Познаваме само една държава, където съществуват макар в зародиш съвсем други порядки в това отношение. Това е САЩ, където държавната власт се опитва поне да организира работата разумно. САЩ принципно отказват право на емиграция на физически нездрави елементи, а на някои раси се забранява право на влизане изобщо. С това САЩ принципно застават на гледището на нашето народническо разбиране за държавата. Зачатъците на такова разбиране там безусловно са налице.
Нашата бъдеща народническа държава подразделя жителите на страната натри класи: граждани, поданици и чужденци. Фактът на раждане в дадена държава принципно ще осигурява само право на поданство. Поданството като такова още не дава право да се заемат обществени длъжности и да се участва в политическата дейност. Нито активно, нито пасивно избирателно право. Държавата ще проведе принципа в документите на всеки поданик ясно да се казва към каква раса и националност принадлежи той. Поданикът всеки момент може да се откаже от германско поданство и да стане гражданин на онази страна, която съответства на неговата националност. Чужденецът ще се различава от поданика само по това, че се ползва от поданство в друга страна.
Младият поданик с немска националност ще бъде задължен да премине същото училище като всеки немец. С това той се подчинява на всички онези изисквания, които държавата издига с цел да възпита от поданика верен син на своята нация и раса. Поданикът по-нататък е длъжен да се подчинява на всички изисквания на държавата по въпросите на физическото възпитание, а също да отбива военна служба. Държавата ще учреди всеобща войнска повинност; всеки немец ще отбива военна служба и армията ще го използва така, както съответства на физическите му и духовни способности. И ето този млад човек, който ще бъде напълно безупречен и напълно здрав, след изтичането на военната си служба в тържествена обстановка ще получи права на гражданин. Свидителството за предоставяне на граждански права трябва де се разглежда като най-ценен документ за целия му по-нататъшен живот. Получавайки този документ, поданикът става гражданин и се ползва от висчки права и предимства на последния. Държавата трябва да прави рязка разлика между тези, които са цвета на нацията, фактор на нейното величие и онези, които само живеят на територията на държавата и си „изкарват“ там хляба.
В момента на даването на документа за гражданство гражданинът полага тържествена клетва пред държавата и своя народ. Документът да гражданство трябва да се разглежда като нещо, което обединява всички граждани и унищожава каквито и да било противоречия, какъвто и да било намек за възможна пропаст между тях. Ние трябва да възпитаме своите граждани така, че всеки от тях да смята за по-голяма чест да бъде метач в собствената си държава, отколкото крал в чужда държава.
Гражданинът се ползва с определени предимства пред чужденеца. Той е господар в държавата. Но големите права изискват и големи задължения. На престъпниците, изменниците, безхарактерните и безчестни хора държавата всеки момент може да отнеме гражданските права. Тогава те отново се превръщат в обикновени поданици.
Немските девойки са само поданици и граждански права ще получават едва след омъжването си. Но на жените, издържащи се със собствен труд, в някои случаи могат да бъдат предоставяни граждански права независимо от това дали са омъжени.
Глава IV
Държавата и ролята на личността
И така, нашата националсоциалистическа държава вижда главната си задача в това да възпита достойни носители на идеята за държавата. С тази цел тя прави всичко възможно, за да поддържа най-ценните в расово отношение елементи, да помогне на развитието им и да им осигури съответна роля в практическия живот. Но това не е достатъчно. Щом държавата си поставя такива цели, тя трябва и собствената си организация да приведе в съответствие с тези цели.
Щом като обявяваме непримирима война на марксическия принцип „човек е равен на човека“, щом като оценяваме човека преди всичко от гледна точка на принадлежността му към определена раса — то ние трябва да съумеем да направим от това всички логични изводи до самия край. Щом като изхождаме от това, че решаващо значение има расата, т.е. степента на чистотата на кръвта, трябва да съумеем да приложим този критерии и към всеки отделен човек. Както подразделяме цели народи в зависимост от това към каква раса те принадлежат, така трябва да подразделяме и отделните хора във всеки народ. Щом като казваме, че един народ съвсем не е равен на друг народ, тази аксиома трябва да се приложи и към отделните хора вътре във всеки народ. С други думи това значи, че не всеки човек е равен на друг човек, не всяка глава е равна на друга глава, тъй като и тук същата роля играе степента на чистотата на кръвта, макар че в отделни случаи имаме пред себе си хиляди най-фини варианти.