Първият извод, който произтича оттук, е необходимостта вътре във всеки народ да се отделят най-ценните в расов смисъл елементи, притежаващи най-голямо физическо здрави и следователно, най-приспособени да размножаване. Тази първа диференциация може да се нарече по-груба. Тя е по-груба, защото дадената задача се решава почти механично.
Вторият вид диференциация ще бъде по-трудна. Ние говорим за диференциация на интелектуалните способности. От цялата нация трябва да съумеем да отделим най-ценните глави на духовно най-развитите хора. На тях трябва да осигурим най-голямо влияние в държавата, не само защото справедливостта го изисква, но преди всичко защото го изисква ползата на нацията. Този отбор не може да бъде направен по чисто механичен път. За това трябва да се погрижи вече самата повседневна борба.
Онзи мироглед, който отхвърля демократическият принцип на масата и си поставя за задача да отдаде властта над целия свят в ръцете на най-добрата нация т.е. в ръцете на най-добрите хора, логично трябва да приложи същия аристократичен принцип вътре в самия народ. С други думи той трябва да осигури най-голямо влияние и истинско ръководство за най-добрите глави в даден народ. А това означава, че такъв мироглед всичко прави не на принципа на болшинството, а върху ролята на личността.
Трябва да нямаш никаква представа за истинската същност на националсоциалистическия мироглед, за да мислиш, че нашата държава ще се различава от всички други държави само механично; да речем — с по-добро устройство но своя стопански живот, с по-малко неравенство между богатството и нищетата, с по-правилна политика на заплатите, с отстраняване на твърде голямата разлика в заплащането на труда, с предоставяне на големи права на широки слоеве от населението в производствения процес и т.н. Не, всичко това би било твърде малко. Всичко това ни най-малко не осигурява още нито трайност, нито истинско величие на националсоциалистическата държава. Народ, който се ограничава само с тези външни реформи, ни най-малко не би бил гарантиран, че именно на него е осигурена окончателна победа в общото съревнование на народите. Всичко това са неща твърде справедливи и стремежът към равенство сам по себе си е добър стремеж. Но да се ограничи само с това нашето движение, ако то иска да бъде действително велико, не може, тъй като това би означавало в края на краищата да се ограничи само с външни неща. На нас ни е необходимо да поведем работата така, че за народа да се създаде, може да се каже, повелителна необходимост на всяка цена и веднъж завинаги да ликвидира тези слабости, от които страдаме сега.
За да бъдем по-ясни, може би няма да е безполезно още веднъж да хвърлим поглед върху това как в самото начало се е развивала общочовешката култура. Първата крачка, която с пълна нагледност е отличавала човека от животното, е била крачката към изобретателството. Това изобретателство отначало се е свеждало само до хитрости и уловки, облекчаващи за човека борбата с животните. Без тези хитрости той често не би могъл да запази своя живот. Значението на това абсолютно примитивно изобретателство не е достатъчно ясно за днешния наблюдател. Ние възприемаме сега тези похвати сумарно, като масово явление и затова не можем и да си представим какво роля и имал тук отделният човек, отделното лице. Така и хитростите, и уловките, използвани от животните човешкото око също възприема сумарно никой не би могъл да установи първоначалния произход на тези похвати и уловки. И ние се ограничаваме с това да обявим тези похвати за „инстинктивни“.
В нашия случай тази дума нищо на казва, понеже, който вярва, че всяко човешко същество постепенно се развива, той неизбежно трябва да признае, че това развитие отнякъде е трябвало да започне. А щом като е така, трябва да признаем, че някога е трябвало да се намери един субект, който пръв да започне да се развива, а след това този процес е започнал да се повтаря все по-често и по-често, докато е преминал в подсъзнателния живот на цял род или вид и всичко това по-късно са започнали да го наричат „инстинкт“.
Най-лесно е да разберем това у самия човек. Ако вземем първите разумни мероприятия в борбата с животните, безспорно ще трябва да признаем, че по своя първоначален произход тези действия са действия на особено надарени субекти. Тук вече безусловно се изразява ролята на личността. Постепенно тези умни мероприятия са започнали да се усвояват от всички хора, а по-късно са започнали да се смятат за нещо, което се разбира от само себе си. Нима не виждаме същото и в областта на военното дело. Има редица неща, които сега са станали нещо разбиращо се от само себе си и са залегнали в основата на всяка стратегия. Но нали е ясно, че първоначално за тези мероприятия е трябвало да се сети един човек. Мисълта за тези мероприятия отначало е възникнала в една определена глава. А после са минали хилядолетия и те се станали нещо разбиращо се от само себе си за всички.