След първите крачки на човека в областта на изобретателството идват и следващите: той се научава в своята борба за съществуване да използва редица неща и редица живи същества. Оттук води началото си и изобретателската дейност на човека, грандиозните плодове на която сега са пред очите на всички. Такива са всички материални изобретения, започвайки от използването на камъка като оръжие, продължавайки с укротяването на животните, после с изкуственото добиване на огън и т.н., достигайки до многообразните и абсолютно изумителни открития от наши дни. И какво? Във всички тези открития навсякъде се провижда ролята на личността. И колкото са по-величествени тези открития, колкото са по-близо до нашата съвременност, толкова по-ясно се долавя в тях ролята на личността.
И така: ние знаем сега, че за всички наши материални открития сме длъжници на творческата сила и способности на личността и именно тези открития в последна сметка и издигат човек над животинския свят, окончателно го поставят на по-високо равнище. Именно откритията преди всичко и служат на цялото дело на развитието на културата. Отначало това е била най-обикновена уловка на първобитния човек, който гони животни в първобитната гора. Сега това са най-изумителни изобретения, които в най-голяма степен облекчават борбата на човека за живот и му дават в ръцете изумителни средства за борба за по-добро бъдеще. Цялото човешко мислене, всички изобретения на човешкия мозък в последна сметка служат на човека в борбата му за живот на тази планета макар и отначало да не сме разбирали така наречената реална полза от дадено откритие или изобретение. Всичко това заедно взето постепенно издига човека все по-високо и по-високо над цялата среда от окръжаващи го други живи същества, всичко това укрепва неговите позиции във всички отношения и човек става господар на цялата земя.
По такъв начин всички изобретения са само продукти на творчеството на отделно лице. Независимо от желанията си по такъв начин изобретателите са в по-голяма или по-малка степен благодетели.
Дейността на тези лица дава в ръцете на милиони, а после и на милиарди хора необходимите оръдия, с помощта на които хората ще си облекчат цялата по-нататъшна борба за живот.
Така ние виждаме, че до люлката на цялата съвременна материална култура стои изобретателската дейност на отделни лица. Отделни изобретатели взаимна се допълват един друг и всеки стъпва на раменете на другия. Това се отнася и за самите процеси на производство, и към самите неща, изобретени от отделни хора. Тъй като всички производствени процеси по своя произход не са нищо друго, освен изобретения, доколкото зависят от мозъка на отделни личности. Същото трябва да се каже и за чисто творческата умствена работа. Тя не се поддава на никакви измерения, но в същото време е необходима предпоставка за всички по-нататъшни материални открития и следователно на свой ред е изключително продукт на дейността на отделни личности. Откритията ги прави не масата, организира и мисли не болшинството, а само изключително отделният човек — личността.
За правилно организирано трябва да признаем онова общество, което най-много подпомага тези творчески сили, облекчава им работата и им дава възможност де се трудят с полза за всички хора. Във всяко откритие, било то материално или чисто творческо, най-скъпоценният фактор преди всичко е самият изобретател като личност. Затова първа и най-висока задача на организацията на обществото е създаването на такива условия, които биха дали възможност на личността да носи най-голяма полза за обществото. Цялата организация трябва да бъде построена под зрителния ъгъл именно на тази задача. Само тогава организацията престава да бъде чисто механична и става жив организъм. Цялата организация на обществото трябва да представлява въплътен стремеж да се постави личността над масата, т.е. да се подчини масата наличността.