И така, организацията не само не трябва да пречи на личността да се отделя от масата, но напротив, личността трябва сама да съдейства и да облекчава този процес. При това организацията трябва да изхожда от принципа, че всички благодеяния за чиновничеството досега са произтичали не от масата, а от творческата сила на отделната личност. Действителни благодетели на човешкия род досега са било само отделни творчески глави. И това трябва да се каже открито на глас. Да осигури решаващо влияние на тези глави, да облекчи дейността на тези изтъкнати личности ще бъде в интересите на цялото общество. Във всеки случай ние няма да служим на обществото и няма да подпомогнем истинските му интереси, ако предоставим властта на сляпата маса, неспособна да мисли и неозарена от божия искра. Ако искаме да служим на обществото, трябва да отдадем ръководството в ръцете на онези, които природата действително е надарила с особени дарби.
Отборът на тези глави става, както вече казахме, в процеса на тежката житейска борба. Мнозина се пречупват и загиват, доказвайки с това, че не са били приспособени към живота, и само малцина в крайна сметка се удостояват с жребия на избраници. Този процес на отбор и сега протича във всички области на мисленето, художественото творчество и дори стопанството, макар в този последна област той много да се усложнява от привнесени обстоятелства. Тази идея господства също и над армията, и над цялата държава. Във всички тези области все още доминира идеята за личността, идеята за властта, вървяща отгоре надолу е за отговорността, вървяща отдолу нагоре. Само областта на чистата политика в нашия век почти 100% се отклони от този естествен принцип. Цялата човешка култура, както видяхме, е резултат от творческата дейност на личността. И ето, напук на това в ръководещите органи да държавата искат да прокарат не принципа на личността, а на „болшинството“. Тази отрова неизбежно започва да прониква във всички пори на нашия живот и това, естествено, не може да доведе до нищо друго, освен до пълно разрушаване на обществото. Ако се вгледате в разрушителната дейност на евреите в чуждите държави, вие ще трябва да се убедите, че цялата им „работа“ се свежда тъкмо до опити да се унищожи ролята на личността в тези държави и на нейно място да се постави ролята на масата. Но това значи, че организационните принципи на арийското човечество се изместват от разрушителните принципи на евреите. Тъкмо благодарение на това евреите се превръщат във „фермент на разлагане“ на цели народи и раси и постепенно разрушават цялата човешка култура.
Марксизмът не е нищо друго, освен политика на евреите, която се състои в това да бъде систематично унищожавана ролята на личността във всички области на човешкия живот и тя да бъде заменена с ролята на „болшинството“. На това съответства в политическата област парламентарната форма на управление, чиито нещастни последици виждаме навсякъде, като се почне от малкия градски съвет и се свърши с ръководните органи на държавата; а в икономическата област на това съответства профсъюзното движение, което днес абсолютно не се грижи за интересите на работника, а служи само на разрушителните планове на интернационалното еврейство. В тази степен, в която в икономиката престава да съществува ролята на личността, в тази степен, в която тя започва все повече и повече да зависи от въздействието и влиянието на масата и са лишава от ценното сътрудничество на творческите умове, стопанството неизбежно ще изостава, всички съвременни фабрично-заводски комитети мислят сега не за интересите на заетите в тези предприятия работници и служащи и също така, не за самото производство, върху което те не се опитват да влияят, а служат само на разрушителни цели. Те вредят не само на производството като цяло, но и на всеки негов участник поотделно. Празните теоретични фрази не могат да удовлетворят участниците в стопанския процес. Удовлетворение би имало, само когато всеки участник в стопанския процес започне да получава все по-голяма количество повседневни материални блага. Само тогава всеки труженик би стигнал до убеждението, че стопанството работи в интересите на цялото и в интересите на всеки отделен участник.
Може ли марксизмът, опирайки се на своята теория за масата, да вземе в свои ръце съществуващото стопанство и дали би бил способен да поведе работата по-нататък — това не играе никаква роля. Въпросът не е там, може ли той сега или ще може ли в бъдеще да управлява вече съществуващото стопанство, а в това би ли могъл при неговата коренно неправилна постановка сам да създаде подобна култура. Дори да бъде доказано, че марксизмът би могъл да вземе в ръцете си днешното стопанство и да го развие по-нататък с известен успех, все едно, с това абсолютно не се доказва, че той сам със свои сили би могъл да създаде при запазване на своите принципи подобно стопанство, което сега получава в готов вид.