И марксизмът на практика даде вече не едно доказателство за правилността на това наше твърдение. Той не само никъде нито веднъж не успя със свои сили да създаде някаква действително творческа култура; той не само нито веднъж не беше в състояние да насочи съществуващата култура така, както изискват неговите принципи; напротив, на практика той беше принуден неизбежно да прави отстъпки на идеите на противниците си, принуден беше да признава принципа на личността дори в построяването на своята собствена организация.
Нашият мироглед принципно се отличава от марксическия мироглед по това, че той признава не само великото значение на расата, но и великото значение на личността, а затова тъкмо върху тях изгражда цялото си здание. Расата и личността — ето главните фактори на нашия мироглед.
Ако Националсоциалистическото движение не придаваше основно значение именно на тези два фактора, ако то беше се ограничило само с външни реформи или даже би започнало да отстъпва на теорията на масата, тогава ние бихме представлявали само обикновена партия, която води най-обикновена конкуренция с марксическата партия. Тогава ние не бихме имали право да казваме, че нашето движение представлява нов мироглед, ако цялата социална програма на нашето движение се състоеше в това да измести ролята на личността и на нейно място да постави ролята на масата, това би означавало, че отровата на марксизма би започнала да разяжда и самата националсоциалистическа партия, както тя отдавна разяжда съвременните буржоазни партии.
Не, нашата държава в интерес на всички свои граждани ще се погрижи най-напред за това, ролята на личността да бъде призната във всички области без изключение. Само така ще дадем възможност на всеки да направи колкото се може повече за обществото и да получи повече за самия себе си.
И обратното: нашата държава ще направи всичко възможно да пропъди принципа на болшинството, принципът за решаване чрез масата от всички области на нашия живот, следователно и от областта на политиката. Вместо това ние ще издигнем във всички области правото на личността.
Оттук произтича следният извод. Най-добрата форма на държавата, най-доброто държавно устройство ще бъде онова, което естествено и неизбежно ще издига на най-високите места най-изтъкнатите синове на народа и ще им осигурява безспорно ръководно влияние.
Вече казахме, че в областта на стопанския живот най-способните хора не се назначават отгоре, а сами трябва да си пробият път отдолу. Съревнование на по-способните с по-малко способни става навсякъде, като се почне от малкото предприятие и се свърши с най-грандиозното от тях. Но това се отнася също и за областта на политиката. Най-изтъкнатите хора и тук не могат да бъдат внезапно „открити“. Само абсолютно блестящите гении си разчистват пътя с един удар.
Задачата на държавата се състои в това, започвайки от малкия градски съвет и свършвайки с висшите органи на страната, да създаде такава организация, която напълно осигурява тържеството на принципа на личността.
При нас няма да има никакви решения според болшинството на гласовете, а ще има само отговорни личности. Разбира се, всеки деятел трябва да има свой съветник, но е длъжен да решава сам.
Ние трябва да пренесем в сферата на държавния живот онзи основен принцип, върху който на времето беше построена цялата пруска армия и благодарение на който тази армия съумя да стане изумителен инструмент на целия немски народ: власт на всеки вожд отгоре надолу и отговорност пред вожда отдолу нагоре.
Това не значи, че тогава ще можем напълно да минем без онези корпорации, които днес се наричат парламенти. Но членовете на тези корпорации ще станат действително съветници. Нека те дават съвети, а отговорността да носи едно определено лице и същевременно само то да има власт и право да заповядва. Сами по себе си парламентите са необходими, тъй като тук преди всички хората постепенно ще израстват и така ще се създава кръг от деятели, на които по-късно могат да се възлагат особено отговорни задачи. По такъв начин нашата държава ще изглежда така.
Започвайки с общината и свършвайки с главните ръководни органи на държавата, никъде няма да има представителни органи, които да решават каквото и да било върху принципа на болшинството. Ще има само съвещателни органи, натоварени със задачата да помагат на даден избран вожд, който именно поставя хора на съответни постове. В съответната област всеки даден деятел носи отговорност абсолютно така, както отговаря за действията си един вожд от по-крупен мащаб или председателят на съответната корпорация. Нашата държава принципно няма да допусне по специални въпроси, да речем по въпросите на стопанството, да се изисква мнението на хора, които по рода на своята дейност и образование нищо не разбират от тази работа. Ето защо ние от самото начало ще разделим представителните си органи на: 1/политическа палата и 2/ професионални съсловни палати.