Ето защо борците за новия велик идеал за съжаление няма да се ограничат само с позитивното му изложение, но ще трябва най-напред да се заемат с негативната работа за отстраняването на съществуващото зло и разчистването на пътя към бъдещето.
Колкото и неприятно да се стори на всеки от нас, новото младо учение, което иска да прокара път за нови велики принципи, най-напред трябва да се обърне към оръжието на критиката по отношение на всичко старо.
Ако от средата на така наречените фьолкише толкова често ни се казва, че те, виждате ли, не искат да губят време за негативна критика, а искат да се занимават само с положителна работа на строителство, това само доказва колко повърхностно разсъждават тези хора. Тази нелепа и безпомощна детинщина, това наистина наивно бъбрене доказва само, че те не са разбрали смисъла дори на онези събития, които сами участват. Марксизмът също има своя цел и своя положителна програма за строителство /макар и неговата положителна програма да се състои само в създаване на диктатура на интернационалния капитал на еврейството/. И независимо от това, и марксизмът трябваше отначало да посвети цели 70 години само на критиката. Марксизмът се занимаваше с унищожаваща, разяждаща критика, критика и още веднъж критика — до момента, в който отровните киселини на тази критика не разядоха старата държава и не доведоха до нейното падение. Едва тогава започна неговата така наречена „строителна“ работа. И разбира се, това беше от негова гледна точка правилно и логично. Пропагандата на бъдещия строи сама по себе си още не отстранява съществуващото. Би било смешно да се надяваме, че привържениците на съществуващия строй, без да говорим за лично заинтересуваните от него, лесно ще се поддадат на увещанията и сами доброволно ще признаят, че трябва да слязат от сцената. Не, това няма да стане. Едни срещу други ще се изправят привържениците на две различни гледни точки. В края на краищата ще се намерят групировки, които ще започнат да търсят компромиси. Това означава, че в тяхно лице така наречения мироглед става обикновена партия и не може да се издигне по-високо от това равнище. Истинският мироглед винаги ще бъде нетърпим и няма да се задоволи с ролята на „партия сред другите партии“; истинският мироглед отхвърля правилото „живей и остави и другите да живеят“; той претендира за изключително безусловно признание и изисква целият обществен живот да бъде изграден изключително според неговите указания. Поради цялостният мироглед не се примирява с хората, които продължават да защитават стария ред на нещата.
Така е било и с религиите.
Християнството също не е могло да се задоволи с това, че си е издигнало собствен олтар, но е било принудено да помисли преди всичко и за разрушаването на езическите олтари. Само благодарение на фанатичната нетърпимост се ражда по-късно неопровержимата вяра. Без нетърпимост няма и вяра. Ще ни възразят, може би, че нетърпимостта и фанатизмът са най-присъщи именно за евреите и ще привеждат различни исторически примери.
Може би това е и вярно. За това може само да се съжалява. Ролята на еврейския фанатизъм и еврейската нетърпимост в историята, е разбира се, много печална. Но това ни най-малко не променя факта, че без фанатизъм и нетърпимост няма да променим съществуващото положение. Ако действително искаме да изтръгнем нашия немски народ от сегашните ужаси, трябва не да мечтаем за това колко би било хубаво, ако този или онзи ги нямаше на света, а се налага да помислим с какви именно средства можем да сложим край на съществуващото положение на нещата. Че еврейският мироглед е изцяло пронизан от дяволска нетърпимост, разбира се, е вярно. Но ние можем да сломим евреите само в случай, че проявим същата нетърпимост, че покажем още по-силна воля и защитаваме със същия фанатизъм друг мироглед, който по същината си, разбира се, е правдив и чист.
Никому не е забранено да се опечалява от факта, че с възникването на християнството за пръв път в по-свободния древен свят се появява духовен терор. Но фактът си е факт. Никой не може да отрича, че оттогава светът е изпаднал в положението да сломява насилието само с насилие и терора — с терор. Само като извършим тази предварителна работа, можем да пристъпим към създаването на новия ред.