Политическите партии винаги са склонни към компромиси, цялостните мирогледи — никога. Политическите партии сами смятат, че редом с тях трябва да съществуват и други партии; цялостните мирогледи обявяват за непогрешими единствено самите себе си.
Всяка политическа партия по тенденция също до известна степен се стреми към политическо единовластие; в този смисъл във всяка партия има част от мироглед.
Но тесните рамки на програмата в по-голямата си част лишават партията от онзи героизъм, какъвто изисква привързаността към един цялостен мироглед. Умереността и сговорчивостта на обикновената партия привличат в нейните редове и слаби хора, с които не можеш да предприемеш кръстоносни походи. Ето защо посредствените партии обикновено бързо издребняват и спират на този стадий на развитие. Това значи, че дадена партия се е отказала от сериозна борба за мироглед и е преминала изключително към тъй наречената „положителна работа“; с други думи тя бърза да заеме местенце до държавната баница и иска колкото се може по-дълго да се задържи на това местенце. Към това сега се свеждат всичките й стремежи. А ако алчните конкуренти се опитват да я отблъснат от държавната баница, то всички помисли на партията се насочват към това, насила или чрез хитрост на свой ред да отблъснат конкурента и на всяка цена да си откъснат парче от баницата. Това са чакали на политиката.
Цялостният мироглед никога не се съгласява да дели влиянието си с другите мирогледи. Ето защо той няма да се съгласи да сътрудничи с учреждения, които въплъщава! друг мироглед. Ето защо той вижда задачата си в пълното разрушение на хода на идеите на противника, във взривяването му с всички средства, в борбата докрай, докато пътят не бъде разчистен.
За да се доведе до края изтребителната борба против старото, за да се пристъпи след това сериозно към строителството на новото, са нужни действително решителни бойци, тъй като тази борба винаги е свързана със сериозни опасности. Цялостният мироглед ще победи само в случай, че в неговите редове се съберат действително най-решителните и мъжествени хора на епохата и ако те съумеят да създадат с тази цел действително здрава бойна организация. С тази цел от цялата сума на дадени идеи е необходимо да се отделят най-важните, най-крупните идеи, да им се придаде ясна и разбираема форма и да се направи от тях определено символ-верую за определен колектив от хора. Програмата на посредствената политическа партия обикновено е само рецепта за една или друга избирателна кампания. Съвсем друго нещо е програмата, произтичаща от един цялостен мироглед. Такава програма е обявяване на война на целия съществуващ стар ред с всичките му държавни учреждения, обявяване на война на другия мироглед.
При това съвсем не е необходимо всеки отделен привърженик на нов мироглед, готов да се бори за новите идеи, непременно да разбира докрай целия ход на мислите на вождовете на движението. Достатъчно е той да разбира само основните идеи, залегнали в основата на движението, да е проникнат от тях и да е повярвал в тях толкова горещо, че единственият му стремеж да стане непременното постигане на победата на това учение. Нали съвсем не смятаме за задължително всеки войник да бъде посветен във всички съображения на висшата стратегия на пълководеца. От войника изискваме едно: той да бъде най-строго дисциплиниран и фанатично да вярва в правотата и силата на нашето движение. За едно велико движение с велик размах и бъдеще това е напълно достатъчно.
Армия, която би се състояла само от генерали /макар и само генерали по образование и разбиране/, не би била годна за нищо. Същото може да се каже и за едно политическо движение, представляващо определен мироглед. Ако в редовете му се съберат изключително само „образовани“ хора, то за нищо не става. Не, на нас са ни нужни също и обикновени примитивни войници, тъй като без това не е възможна никаква дисциплина.
Организация изобщо е възможна само тогава, когато като база за висококачествено ръководство служи по-широка маса, ръководена предимно от чувството си. Един военен отряд, състоящ се, да речем, от двеста еднакво развити хора, по-трудно се поддава на здрава дисциплина, отколкото отряд, съставен от 190 по-малко развити и само десет по-развити хора.
Това добре го разбра на времето си социалдемокрацията и съумя да го има предвид. Тя вербуваше в редовете си нашата младеж, преминала през военна служба и от този материал създаваше стройна организация, в която дисциплината беше така здрава, както в армията. Социалдемократическата организация също представляваше своего рода армия, състояща се от войници и офицерство. Хората на физическия труд, преминали през военна служба, съставляваха за социалдемокрацията контингента на войниците. Еврейската интелигенция се нае с ролята на офицерството. Що се отнася до чиновниците от профсъюзите /повечето немци/, те играеха тук предимно ролята на унтерофицери. Като гледаха как социалдемократите вербуват в своите редове само тъй наречената необразована маса, нашите почтени бюргери с укор поклащаха глави. Те съвсем не разбираха, че тъкмо в това е залогът за успеха на социалдемокрацията. Нашите буржоазни партии в едностранчивия си стремеж да вербуват изключително „образовани“ хора, в действителност набраха в редовете си само негодни за нищо, лишени от дисциплина банди. А в това време марксистите от своя необразован човешки материал изковаха истинска армия от партийни войници, подчиняващи се на еврейските си ръководители също така сляпо, както по-рано са се подчинявали на немските си офицери. Немското бюргерство изобщо не се интересуваше от психологията на масите, намирайки че това е под достойнството му. Ето защо нашите почтени бюргери не намериха за необходимо дори да се замислят какъв дълбок смисъл има това обстоятелство и какви опасности крие то. Напротив, господа бюргерите продължаваха да са сигурни, че ценно е само онова политическо движение, което вербува привържениците си от редовете на „интелигенцията“. Щом интелигенцията е в нашите редове, значи по-бързо ще дойдем на власт — разсъждаваха мъдрите бюргери. Че невъзможно е необразованата маса да вземе властта! Тези хора абсолютно не разбираха, че действителната сила на една политическа партия се състои съвсем не в това да събере повече „образовани“, а в това да осигури действителна дисциплина и послушание от страна на редовната маса партийни членове. Решаващо значение има ръководството. Най-важното, което е необходимо е ръководството да бъде на висота. Ако една срещу друга воюват две армии, победата ще спечели не онази, всеки войник на която е преминал през особено висока стратегическа школа, а онази, която е оглавявана от най-добрите ръководители и която се състои от войници по-дисциплинирани и по-свикнали на сляпо послушание.