Не трябва да изпускаме от очи този принцип нито за миг, ако искаме нашият мироглед да се въплъти в живота.
И така, ако искаме нашият мироглед да победи, ние трябва да съумеем да го превърнем в бойно движение. Съставяйки програмата на това движение, трябва да имаме предвид качеството на онзи човешки материал, с който се налага да имаме работа. Крайните цели и ръководните идеи на програмата трябва да бъдат безупречни; но това още не е достатъчно. Самите формулировки трябва гениално да схванат цялата психология на онези кръгове, без чиято помощ най-прекрасната идея завинаги ще си остане само в царството на идеите.
Ако народническата идея искаше не просто да остане неопределена идея, а да постигне реални практически успехи, тя трябваше де формулира определени тезиси, способни със своето съдържание и своята форма да обединят около себе си човешката маса. Говорейки за масата ние имаме предвид преди всичко онези слоеве, които единствено могат да доведат до победа нашия мироглед. Ние имаме предвид немските работници.
Затова изразихме цялата наша програма в малко на брой, а именно в двайсет и пет тезиса. Първата задача на тези тезиси се състои в това да дадат на обикновения човек от народа ясна груба представа за целите на нашето движение. Тия тезиси са известен политически символ-верую. Те от една страна ни вербуват нови привърженици, а от друга — обединяват и сплотяват вече завербуваните, свързвайки ги с единството на поетите задължения.
При това ние не трябва да изпускаме от очи следното. Тъй наречената програма на нашето движение по своите крайни цели е абсолютно правилна и абсолютно непоколебима; но формулировката на тезисите има предвид още редица чисто психологически моменти. На мнозина сега може да се стори, че един или друг отделен тезис би могъл да бъде формулиран по-сполучливо и такива изявления не веднъж са ни правени. Но ние трябва да кажем, че всеки опит да се подобрят формулировките, най-често носи само вреда. Не трябва да се прави предмет на дискусия нещо, което трябва да бъде непоколебимо. Признаем ли, че макар и един тезис не е повече догмат и може да бъде преразгледан, това несъмнено ще доведе до безкрайни дебати и до всеобщи разногласия. Най-добрата формулировка няма да се намери веднага, а предишната, макар и лоша, ще изглежда вече невярна. В такива случаи винаги се налага да се претегли, кое е по-изгодно — да се търси нова, по-подходяща формулировка, която ще предизвика неизбежна дискусия в нашите редове или да се ограничим със старата, не най-сполучлива формулировка, която обаче ще ни позволи да запазим пълното единство и непоколебимост в нашите редове. Претегляйки, стигаме до извода, че последното е действително за предпочитане. Нали нашите формулировки винаги могат да се подобряват безкрай. Ние знаем, че хората са достатъчно повърхностни; много от тях ще си помислят, че тъкмо подобряването на чисто външни формулировки е най-важната задача на нашето движение. Това би довело само до отслабването на волята и енергията за борба. Цялата активност, която трябва да бъде насочена към завоюване на нови привърженици, би била обърната в неправилна посока и енергията би могла да се разпръсне във вътрешни разпри заради формулировките на програмата.