Ако дадено учение в основата си е вярно, то много по-малко вредно е да се запази дори такава формулировка, която вече не съответства напълно на действителността, отколкото да започнем да подобряваме този основен закон за движението, който досега се е смятал за непоклатим, да плодим но такъв начин дискусия с всички произтичащи оттук вредни последици. Особено недопустими са такива дискусии, когато движението трябва още да води борба за победа. Как искате да вдъхнете на хората сляпа вяра в правилността на собственото учение, ако вие самите постоянно допускате макар и външни изменения на програмата и така сеете съмнения и несигурност?
Самата същност на движението трябва да се вижда, разбира се, не във външните формулировки, а в неговите вътрешни цели. Тези цели са вечни. За да ги доведем до победа, ние, в интересите на движението, трябва системно да отстраняваме всичко онова, което внася несигурност, което раздробява силите.
В това отношение ние също можем на много неща да се научим от католическата църква. Нейното учение сега по много точки влиза в противоречие с точните науки и с резултатите от най-новите изследвания. Независимо от това католическата църква нито на йота няма да промени главните положения на учението си. Католическата църква правилно смята, че силата на нейното учение не е в това то непременно да съвпада с резултатите от научните изследвания, които при това сами претърпяват постоянни промени, а в това веднъж за винаги докрай да отстоява своите догми, без които изобщо няма вяра. Ето защо католическата църква и днес е силна, както някога. Не трябва да си пророк, за да предскажеш, че в нашия век, когато всичко така бързо тече и се изменя, католическата църква ще придобива все по-голямо количество привърженици, именно защото тя продължава неизменно да стои на една и съща, веднъж завинаги дадена позиция. И така, който сериозно иска победа на нашия мироглед, той трябва да разбере първо, че за успеха е необходимо да създадем бойно и силно движение, и второ, че в основата на програмата на това движение трябва да се положат редици тезиси, неподлежащи на никакви промени. Програмата съвсем не трябва да допуска всевъзможни отстъпки в духа на времето и да мени своите формулировки. Формата, която веднъж е призната за правилна, трябва да бъде запазена на всяка цена до онзи момент, докато нашето движение победи. Всякакви опити преди това да се предизвикват дискусии и да се подложи на съмнение една или друга точка от програмата само отслабват движението и намаляват неговата бойна сила. Днес ще приемем едно „подобрение“, но още утре ще постъпят нови поправки, а в други ден — още по-нови. Стига да се отвори път за такива поправки. Че ще се започне така — ние знаем, а как ще свърши, до какви безбрежни спорове ще се стигне — никой не може да знае.
Нашето младо националсоциалистическо движение непременно трябва да вземе предвид този довод. Германската националсоциалистическа работническа партия, приемайки двайсет и петте тезиси, си изработи непоколебима програма. Задачата на старите и нови членове на нашата партия са състои не в това критически да преработват тези тезиси, а в това да ги изпълняват до последна капка кръв. Ако не постъпваме така, ю всяка група нови членове, които влизат в нашата партия, със същото право ще виждат своята задача във все нови и нови преразглеждания на програмата. До какво ще доведе това? Само до загуба на сили във вътрешнопартийни спорове, вместо тези сили да се отдадат изцяло за вербуване на нови привърженици на движението! Огромната маса от наши привърженици съди за нашето движение не по буквата на един или друг тезис, а по духа на цялото учение, което тълкуваме сами.
От тези съображения се ръководехме, избирайки названието на нашето младо движение, от тези съображения се ръководехме по-късно, изработвайки програмата, пак от тях се ръководим в делото на разпространението на нашите идеи. За да осигурим действително победа на народническите идеи, ние трябваше да създадем народна партия, т.е. партия, състояща се не само от интелигентни вождове, а обединяваща в своите редове и хора на физическия труд.