Противопоставяйки се на всички тези негодни опити, е много полезно да извикаме в паметта си онзи период, когато младото националсоциалистическо движение още правеше първите си крачки.
Глава VI
Борбата в началото. Силата на живата реч
Още преди да отшумят нашите впечатления от първото голямо събрание, състояло се на 24 февруари 1920 г. в голямата зала на мюнхенската Придворна пивница, ние започнахме да се готвим за следващото голямо събрание. Преди в нашата среда смятаха за затруднително в един град като Мюнхен да се урежда веднъж или два пъти месечно неголямо събрание. Сега ние смятахме за напълно възможно да уреждаме всяка седмица голямо масово събрание. Няма защо да добавям, че сега постоянно ни мъчеше само една мисъл: ще дойдат ли слушатели и ще ни слушат ли? Макар че за самия себе си ще кажа, че по това време бях вече изпълнен с вяра, че стига да се събере народ, ще успеем да го убедим.
Посоченият салон в Мюнхенската пивница по онова време придоби за нас, националсоциалистите, почти свещено значение. Всяка седмица събирахме в този салон голямо събрание и всеки път салонът все повече и повече се напълваше, а слушателите ставаха все по-внимателни и по-внимателни. Започвахме с въпроса за „виновниците за войната“ — проблем, който тогава не интересуваше категорично никого от „ръководещите“ политици. След това преминавахме към оценката на Версайския договор и другите мирни договори и стигахме до редица други най-различни теми, които ни се виждаха полезни от агитационна гледна точка. Колко много прозрения даде тогава нашето младо движение на народната маса и как всички тези наши пророчества се изпълниха сега буква по буква! Сега, разбира се, е лесно да се говори и да се пише за всичко това. А в онези времена на всяко такова публично масово събрание на тема „Версайски мирен договор“ /нали свиквахме на тези събрания не спокойни филистери, а възбудена пролетарска маса/ гледаха като на покушение срещу републиката, като на реакционно, а често дори като на монархическо мероприятие. Щом нашият оратор произнесеше първата фраза, първите критични думи по адрес на Версайския договор, веднага се разнасяше стереотипно възклицание от място: „А Брест-Литовск?“ и масата възбудено повтаряше това възклицание до прегракване или до момента, когато докладчикът махваше с ръка и се отказваше от всяка надежда да преубеди аудиторията. При вида на това настроение на народа човек можеше да изпадне в отчаяние и да изпита желание да си блъска главата в стената. Народът отначало не искаше дори да слуша, не искаше да разбере, че Версай е нашият позор, че продиктуваният ни от него мир означава нечувано разорение за нашия народ. Разрушителната работа на марксистите от една страна, пропагандната отрова на държавите от Антантата от друга, отнемаха на хората всякаква способност да мислят. Пък и не трябваше да се оплакваме, тъй като и собствената ни вина беше безкрайно голяма. Какво направи буржоазията, за да ограничи поне малко този ужасен процес на разложение, за да помогне за проясняването на мозъците, за да прокара път към истината? Нищо, абсолютно нищо! Тогава никъде не срещнах всичките днешни велики апостоли на народническите идеи! Може би те са говорили някъде в малки кръжоци, сред съмишленици, но там, където беше истинското им място, не ги виждахме. Да се появят там, където можеха да се срещнат с вълчата глутница, те не се решаваха — освен в случаите, когато им беше удобно да вият заедно с вълците.
На мен още по онова време ми беше абсолютно ясно, че за първия контингент наши привърженици е необходимо преди всичко подробно да се анализира въпросът за виновниците от войната, да се установи реалната историческа истина в това отношение. Нашето движение се нагърби със задачата да запознае най-широките народни слоеве с истинското съдържание на Версайския мирен договор. В това беше залогът за успеха на нашето движение в бъдеще. В този мирен договор тогава още виждаха успех на демокрацията. И ето, ние смятахме за своя задача да излезем срещу Версайския договор с максимална рязкост, та в мозъците на всички да се запечата фактът, че единствено ние сме принципно непримирими противници на този договор. Ние знаехме, че ще дойде време, когато народът ще разбере истинската грабителска същност на този договор в цялата му голота и тогава народът ще си спомни какво сме му говорили и ще придобие доверие към нашето движение.