Още тогава доказвах на другарите си, че ако в големите принципни въпроси цялото обществено мнение в даден момент е на неправилна позиция, то нашата задача се състои в това с всички сили да се противопоставим на неправилното мнение, без да се съобразяваме с популярността, без да се страхуваме, че ще се нахвърлят с омраза върху нас. Доказвах, че германската националсоциалистическа работническа партия трябва да бъде не слугиня на общественото мнение, а негова господарка. Партията не е роб на масата, а неин повелител!
Когато движението е още слабо, пред него винаги възниква изкушение в момента, когато силният противник е успял да увлече след себе си цялата народна маса по фалшив път — да намери някои съоръжения, които уж говорят в полза на това, че за известно време може и трябва да се присъедини към болшинството и да пее в унисон с него. Човешката страхливост в такива случаи толкова усърдно търси съображения в полза на една такава тактика, че винаги ще се намерят някакви аргументи, уж говорещи в полза на необходимостта да се подкрепи престъпното движение „от гледна точка на нашите собствени интереси“.
Неведнъж съм попадал в такава обстановка, когато се е изисквала огромна енергия, за да не позволим нашият кораб да бъде хвърлен в бездната на чуждия поток и да не допуснем нашата партия да стане играчка в чужди ръце. Спомнете си макар един пример: въпросът за южен Тирол. Какво я интересува еврейската преса съдбата на южен Тирол? Какво я интересува Хекуба! А ето че тя надигна такъв отчаян вой по повод на южен Тирол, че на огромната част от народа действително започна да се струва, че става ду ма за съдбините на целия германски народ. И какво? Сред мнозина дейци на така нареченото „национално“ движение се започна брожение. Редица съюзи и партии от този лагер от гол страх пред общественото мнение, подсторени от еврейските вестници, безсмислено се присъединиха към гоненето на тази система, която за нас, немците, в нашето днешно положение трябваше да бъде истински лъч на надеждата. В същото време, когато ни е хванал за гърлото интернационалният еврейски капитал, нашите тъй наречени патриоти реват против онзи деец и онази система, която се е осмелила поне в една страна да разкъса еврейско-франкмасонските вериги и да окаже действително националистическа съпротива на тази интернационална язва. На някои слаби характери им се стори твърде съблазнително да поплуват по течението, хе. фактически да капитулират пред подстореното обществено мнение. А ставаше въпрос именно за капитулация! Разбира се, на хората им е неприятно да признаят сега тази горчива истина, и те предпочитат да извъртат и да лъжат понякога дори самите себе си. И въпреки всичко, факт е: въпросът е само в страхливостта, която водеше до капитулация пред настроенията, изкуствено създадени от господа евреите. Всички останали „мотиви“, които обикновено привеждат, са само жалки и дребнави опити да се крият следите. Дребнавите грешници винаги постъпват така.
В тази обстановка беше абсолютно необходимо с желязна ръка да се реорганизира движението, за да бъде то спасено и от минималните отстъпки в насоката, която би ни довела до гибел. Да се направи такава реорганизация в обстановка, когато цялото обществено мнение беше възбудено в определена насока, когато силни ветрове раздухваха огромния пламък само на една страна, беше разбира се, работа не много популярна, а понякога и свързана със смъртна опасност за онзи смелчак, който се залови с тази задача. Знаем от историята доста случаи, когато такива смелчаци са били убивани с камъни за действия, които са предизвикали най-голяма признателност и преклонение у следващите поколения.
Едно велико движение трябва да изгражда плановете си само разчитайки на последното и не трябва да се съобразява с настроенията в настоящия момент. Разбира се, в такива часове на отделния деец му е много трудно, но той не трябва да забравя, че трудният момент ще мине, и че великото движение, което иска ла обнови света, няма право да се съобразява с настроенията в даден момент, а е длъжно да мисли за бъдещето.
Може дори да се изведе закон, по силата на който са били най-трайни и велики в историята само онези успехи, които в началото са срещали най-много разбиране сред тълпата, тъй като в началото дадените нови предложения са били в пълен разрез с разбирането на масата, с нейните желания и мнения.
Ние трябваше да изпитаме това още тогава, в първите дни на нашите публични изказвания пред масата. Още от първите крачки на нашата дейност ние наистина не се грижехме за благоволението на масата и смятахме за свои дълг да се обявяваме против онова безумие, което бе овладяло тогава нашия народ. Почти винаги през ония години аз трябваше да се изказвам на събрания през хора, които вярваха в идеали, противоположни на моите и които се стремяха към неща, противоположни на моите вярвания. Пред мен — две-три хиляди души; на мое разположение — само два часа; и ето, за два часа аз трябва да преубедя тази маса от хора! Крачка след крачка аз избивах из под краката им фундамента на старите идеи, крачка след крачка преодолявах вътрешната им съпротива, постепенно ги преубеждавах и, в края на краищата, ги довеждах на почвата на нашия нов мироглед.