Тогава за кратко време овладях едно ново изкуство: да хващам бика за рогата, предварително да отгатвам възраженията на противника и да ги разбивам в хода на собствената си реч. Не ми беше трудно да се убедя тогава, че дискусионните оратори от противниковия лагер обикновено излизат с определен „репертоар“, повтарят едни и същи аргументи, явно изработени, тъй да се каже, по централизиран начин. Разбира се, така и беше в действителност. От тези примери още веднъж се убеждавах с каква невероятна дисциплинираност противникът провежда своята пропаганда. И аз досега се гордея с това, че успях да намеря средства не само да обезвредя тази пропаганда, но и да обърна оръжието на врага срещу самия него. След година-две овладях виртуозно това изкуство.
Съставяйки плана на всяка реч, аз вече предварително се стараех да си представя всички предполагаеми възражения, които ще ми бъдат отправени, и си поставях за задача в хода на собствената си реч да разбия и опровергая тази аргументация. Скоро стигнах до извода, че е най-добре открито да приведа в речта си всички възможни възражения и начаса да докажа, че са неверни. Ако имате пред себе си честен слушател, макар и натъпкан с такива шаблонни възражения, именно в такъв начин на изложения най-бързо ще го привлечете на своя страна. Щом в хода на вашата собствена реч успеете да разклатите внушената на слушателя премъдрост, вие вече наполовина сте го завоювали и във всеки случай той ще ви слуша все по-внимателно и по-внимателно.
Още когато бях офицер по политпросветата, се изказвах пред войниците главно на тема за „Версайския договор“. Изхождайки от съображенията, които приведох по-горе, сега разширих темата и започнах да излизам с доклада „Брест и Версай“. Вече знаех от собствения си опит с първия доклад, че аудиторията обикновено е абсолютно незапозната с реалното съдържание на Брест-Литовския договор и, че противникът чрез изкусна пропаганда е съумял да внуши на масата мисълта, че Бресткия договор е действително някакъв насилнически позорен договор. Упоритостта, с която тази лъжа беше внушавана на най-широки маси, доведе, в края на краищата, дотам, че масите започнаха да виждат във Версайския договор само известно справедливо възмездие за престъплението, което уж сами сме извършили в Брест. Хората, поддали се на тези настроения, естествено, възприемаха всеки опит за борба срещу Версайския договор като нещо справедливо. Не веднъж ни се е случвало да срещаме маса обикновени хора, които по своему честно и искрено се възмущаваха по повод опитите за борба срещу Версайския договор — именно от такава гледна точка. Само затова в Германия можа да получи права на гражданство безсрамната и ужасна думичка „репарации“. Лъжливо-лицемерната фраза за репарациите по онова време действително изглеждаше на милиони от нашия народ като въплъщение на някаква висша справедливост. Това беше ужасно, но беше така. За най-добро доказателство, че беше така, може да служи успехът, който имаше започнатата от мен пропаганда срещу Версайския договор, която пропаганда най-тясно бях свързал с обяснението на истинското значение на Брест-Литовския договор. Вземах двата договора, съпоставих ги точка по точка и демонстрирах на аудиторията колко Бресткия договор в действителност е образец на безгранична хуманност в сравнение с безчовечната жестокост на Версайския договор. Резултатът беше зашеметяващ. Тогава се изказвах пред аудитория от около две хиляди души. Отначало от салона ме гледаха поне 3600 враждебни очи, а след три часа, към края на събранието пред мен обикновено беше вече единна маса, сплотена от свещено негодувание и неистово възмущение срещу авторите на Версайския договор. И аз с удовлетворение чувствах, че пак и пак ни се е удало да освободим сърцата и мозъците на стотици хиляди съотечественици от отровното семе на лъжата и да им внушим нашата истина.
Тези две теми — „Действителните причини за световната война“ и „Брест и Версай“ — тогава смятах за най-важни. И ето, аз повтарях в различни варианти тези доклади десетки и десетки пъти през различни аудитории, докато накрая не стигнах до извода, че за основния контингент от първите привърженици на нашето движение тези теми са напълно изяснени.