Лично за мен тези събрания имат и тази добра страна, че аз постепенно овладях изкуството на масовия оратор, че се появи нужният патос и аз се научих на онези жестове, които са необходими на оратора, изказващ се пред хилядни събрания.
Вече споменах, че в онези времена на откритите събрания изобщо не се чуваха ръководителите на днешните групи и партии, които сега твърдят, че именно те са извършили преврата в общественото мнение. Дори някой от така наречените национални политици и да е излизал с доклад на подобна тема, то е било само пред събрание от съмишленици, т.е. пред такава аудитория, която предварително е била съгласна с оратора и се е нуждаела, може би, само от подкрепа на своите възгледи. Но такива събрания, разбира се, не бяха от голямо значение. Важно беше да завоюваме онези хора, които досега поради своето възпитание, поради традициите, се намираха в лагера на противника.
Сега ние можахме да използваме в интересите на нашата пропаганда и прокламациите. Още докато бях на военна служба, написах листовка на тема „Брест-Литовск и Версай“, излязла в много голям тираж. Сега преиздадох тази прокламация и за партията. Резултатите бяха превъзходни. На първите ни събрания всички столове обикновено бяха затрупвани с всевъзможни листовки, вестници, брошури и т.н. Но най-важно значение имаше все пак устното слово. Единствено устната реч е способна да направи конкретен преврат в умовете. За това има достатъчно важни психологически причини.
В първата част на настоящето съчинение аз вече показах, че главният фактор на най-големите световни преврати винаги е била устната реч, а не печатното слово. По повод на това мое твърдение в буржоазния печат се поведе дискусия. Част от нашите буржоазни мъдреци сметна за необходимо да се противопостави. Но какъв беше реалният повод за тези възражения? Дори самите мотиви, по които тези господа се обявиха против мен, говорят за тяхната неправота и за моята правота. В действителност буржоазната интелигенция протестира против този мой възглед само защото тя самата е абсолютно лишена от устния дар да въздейства върху масата. Нашата интелигенция изцяло се отдава на писателска дейност. Агитаторската устна реч не е нейна професия. Постепенно отучвайки се да говори с народа, нашата интелигенция неизбежно губеше и, в края на краищата, напълно загуби способността да разбира психологията на масата.
Ораторът, който се изказва пред народната маса, чете по лицата на аудиторията, доколко тя разбира онова, което й говори, доколко му съчувства. Аудиторията начаса внася известни поправки в това, което говори ораторът. Между оратора и неговите слушатели винаги съществува известен контакт. Писателят не може да каже нищо подобно за себе си. Та той никога не вижда по-голямата част от читателите си. Вече само поради това писателят неизбежно придава на писанията си съвсем обща форма. Пред очите му няма аудитория, която да вижда непосредствено. Това неизбежно лишава печатното слово от достатъчна гьвкавост, от достатъчно разбиране на психологическите нюанси. Блестящият оратор по правило ще бъде и не лош писател, а блестящият писател никога няма да бъде оратор, освен ако специално не се е упражнявал в това изкуство. Трябва още да имаме предвид, че масата е инертна и ленива. Тя неохотно взема в ръце печатното произведение, особено ако човекът от масата не е убеден предварително, че в дадена книжка ще намери именно онова, в което самият той вярва и на което самият той се надява. Книгите с определена насока обикновено се четат от хора, които сами спадат към нея. Само прокламацията или плакатът могат още да разчитат, поради краткостта си, да бъдат прочитани понякога и от противниците и с това да им окажат мимолетно влияние. Рисунката във всичките й форми, включително филма, има вече по-големи шансове. Тук на човек не му се налага много да си напряга мозъка. Достатъчно му е да погледне рисунката и най-много да прочете краткия обяснителен текст към нея. Не е същото, като да прочетеш цяла книжка или брошура.
Рисунката действа на човека бързо, може да се каже — с един удар. Тук не е необходимо много време, както е при четенето. Но най-важното е това, че печатното произведение може да попадне в различни ръце, а формулировката си остава една и съща. А всъщност, знаем, че формулировката има голямо значение и че всяко произведение оказва толкова по-голямо влияние, колкото повече е приспособено именно към даден кръг читатели. Книга, написана за широките маса, трябва да бъде написана съвсем в друг стил, отколкото книга, имаща предвид само тесния кръг на висшата интелигенция.