В малко отношения печатното произведение може също така да се приспособява към своята аудитория като устно слово.
На всеки оратор, разбира се, се налага много пъти да говори на една и съща тема. Но ако той е действително велик и гениален народен оратор, ще съумее все пак да разнообрази по форма материала си. Такъв оратор винаги чувства своята аудитория и спонтанно подбира именно онези думи, които са необходими, за да стигне до сърцето на дадена аудитория. Ако му се случи мъничко да сбърка, той веднага ще го почувства и начаса ще направи необходимата поправка. Вече казах, че истинският оратор по лицата на слушателите си чете и вижда, първо, разбират ли онова, което говори, второ, способни ли са внимателно да следят изложението му, трето, убеждава ли ги онова, което казва. Ако забелязва, че аудиторията не го разбира, веднага сменя тона и започва да говори много по-просто и популярно, така че да го разбере и най-изостаналия слушател. Ако забелязва, че на аудиторията й е трудно да следи целия ход на изложението, начаса сменя темпото на речта и започва да излага мисълта си по-бавно, по-подробно и по-схематично, докато не почувства, че аудиторията вече напълно спокойно следи нишката на доклада. Ако, най-сетне почувства, че аудиторията не е напълно убедена от аргументите му, започва да привежда все нови и нови доводи и примери, започва да анализира разпространените възражения, неизказаните съмнения и системно предъвква мисълта си до момента, в който почувства, че в залата са изчезнали и последните остатъци от опозицията, докато пак по лицата на слушателите си не види, че аргументацията е разбрана и приета и че последните съпротивляващи се слушатели са капитулирали.
Често на оратора му се случва да се натъква на предразсъдъци, които са само продукт на чувството, а не на ума. Най-често тук се сблъскваме с инстинктивно недоброжелателство, с несъзнателна омраза, с предвзето отрицателно отношение. Да се преодолеят такива несъзнателни настроения е много по-трудно, отколкото да се надвие един или друг погрешен принципен възглед, базиращ се върху неразбирането, да речем, на една или друга научна истина.
Погрешните научни възгледи, неправилното политическо разбиране могат да се надвият с разумни аргументи. Вътрешната съпротива на хората, базирана върху чувството, по този начин не ще преодолееш никога. Тук трябва да се действа изключително с призив към тайнствената област на чувствата. Такава задача е вече съвсем непосилна за писателя. Тук е необходим само оратор.
За примери няма защо да отиваме далече. Пред нас е стоустата буржоазна преса. Нейните вестници се списват много сръчно. Тиражите им достигат много милиони. Тази преса наводнява всички краища на страната. И какво? Всичко това не пречи на широки слоеве от народа да остават непримирими врагове на буржоазния свят. Цялата тази вестникарска и книжна вълна отскача от низшите слоеве на народа като топка от стена. Всичките усилия на нашия интелектуален свят в това отношения отиват напразно. Какво доказва това? Едно от двете — или че всички печатни произведения на съвременния буржоазен свят нищо не струват, или че печатните произведения изобщо не достигат до сърцето на широките народни маси. Последното е особено вярно, ако печатните произведения абсолютно не съответстват на психологията на масата, което в дадения случай е така.
И нека не ни казват /както стори наскоро един берлински вестник от лагера дойчнационале, че примерът на марксизма и главното съчинение на Карл Маркс опровергават нашите разсъждения. Няма нищо по-повърхностно от това погрешно твърдение. Гигантското си влияние върху масата марксизмът получи не благодарение на онези негови печатни произведения, в които се излага формалното учение на еврейската мисъл, а изключително благодарение на грандиозната устна пропаганда, която въздейства върху масите вече в продължение на много години. Можем да гарантираме, че от сто хиляди немски работници максимум сто души познават марксовия „Капитал“. Това съчинение се изучава главно от интелигенцията и особено от евреите, а съвсем не от широка маса привърженици на марксизма от низшите слоеве на народа. Пък и това съчинение съвсем не е написано за широките маси, а изключително за еврейските ръководители, обслужващи машината на еврейските завоевания. Като топливо за цялата тази машина марксистите употребяват съвсем друг материал, а именно: ежедневната преса. Марксическата ежедневна преса радикално се различава от буржоазната по това, че в марксическите вестници пишат агитатори, а буржоазната, с извинение, агитация я правят драскачи. Обикновеният редактор на един социалдемократически вестник идва в помещението на редакцията си направо от народното събрание. Той превъзходно познава паството си. Буржоазният драскач изобщо рядко напуска кабинета си. На народните събрания той изобщо не ходи. А и да отиде, веднага ще се разболее само от лошия въздух. Ето защо неговото печатно слово остава съвсем безпомощно и безсилно да оказва влияние на широките народни маси.