Милиони привърженици сред работниците марксизмът получи поради печатните произведения на своите църковни отци, а в резултата на неуморната и наистина грандиозна пропагандаторска работа на десетки хиляди неуморни агитатори, започвайки от най-големите апостоли на гоненето и свършвайки с малките чиновници от профсъюзите, дребните секретари и дискусионни оратори.
Тази именно пропаганда подготви контингента от хора, които след това станаха постоянни читатели на социалдемократическата преса. Пък и самата тази преса също се пише повече на разговорния език. В техните вестници не пишат, а „говорят“. Дейците от буржоазния лагер — професори, учени, теоретици, всевъзможни писатели — понякога се опитват да излизат и като оратори. Докато марксистките оратори почти винаги излизат и в ролята на писатели. Та в последния случай става дума преди всичко за евреи.
Ето действителната причина, поради която вестникарският свят не е в състояние да окаже що-годе сериозно влияние върху настроенията на широките слоеве на нашия народ. Известна роля тук, разбира се, играе и това, че самите тези вестници се намират в ръцете на евреи, а последните никак не са заинтересувани да научат масата на нещо добро.
Крайно трудно е, както вече казахме, да се преодоляват несъзнателното враждебно настроение на аудиторията, предразсъдъците, базирани върху чувствата, предвзетите мнения, неясните усещания и т.н. Тук се налага да се съобразяваме просто с безтегловни фактори. Умелият оратор ще ви каже, че успехът на едно събрание зависи сериозно дори от такъв фактор като часовете, в които се провежда. Същият оратор, който чете същия доклад на същата тема, ще предизвика съвсем друго впечатление у аудиторията, ако събранието се провежда в десет часа сутринта, или в три часа след обяд, или вечерта. Когато още нямах достатъчно опит, аз сам определях събранията за сутринта. И аз още много добре си спомням неуспеха на събранието, което обявихме за сутринта в помещението на мюнхенския ресторант „Кандл“ с цел да протестираме „против безобразията в заетите от чуждестранни войски немски територии“. Тогава това беше най-голямото помещение в Мюнхен и нашият риск беше доста голям. И ето че решихме, че ще се събере повече народ и че за всички наши привърженици ще бъде по-лесно да дойдат на събранието, ако го обявим за неделя в десет часа сутринта. Резултатът беше много лош, макар и същевременно във висша степен поучителен. Народът дойде. Залата беше пълна. Външното впечатление беше импозантно. Но в същото време настроението на събранието беше абсолютно ледено. Не се усещаше никаква топлота. И аз самият като докладчик се чувствах дълбоко нещастен, че не мога да създам абсолютно никакъв контакт между себе си и слушателите. Говорих в това утро съвсем не по-зле, отколкото винаги, а нямаше никакъв ефект? Напуснах залата на събранието съвсем неудовлетворен, но получих ценен урок. По-късно още няколко пъти повторих този опит и резултатът беше същият.
В края на краищата тук няма нищо за чудене. Опитайте се да отидете на театър, да речем, в три часа след обед и опитайте да отидете на същата пиеса със същия състав от артисти на вечерно представление в 8 часа вечерта и ще бъдете поразени от това колко различно ще е впечатлението. Един наблюдателен човек, способен да си дава сметка за собствените си настроения, веднага ще почувства огромната разлика между впечатлението, което се получава от дневното и впечатлението, което се получава от вечерното представление. Това се отнася дори и за киното. Последният пример е особено важен, защото в примера с театъра може да се възрази, че във вечерното представление артистите може би са се старали повече, и т.н. докато кинематографичният филм е еднакъв и в 12 ч. на обяд, и в 9 часа вечерта. Не, работата е именно в това, че самото време през деня оказва своето определено влияние върху зрителя. Същото влияние оказвай помещението. Има такива помещения, които винаги и неизменно оставят зрителя и слушателя студен. Видимо обяснение не може да се намери, и все пак е факт, че нещо пречи и истинско настроение не се създава.