Във всичките тези случаи задачата се състои в това да се въздейства по съответен начин върху волята на слушателя или зрителя. Най-много това важи за събранията, в които аудиторията е съставена от хора с противоположни желания и върху които хора ораторът иска да окаже въздействия в противоположна насока. Очевидно волята на човека от сутринта, а може би през целия ден е още по-силна, отколкото вечер; затова даденият слушател оказва на оратора с противоположни възгледи по-голяма вътрешна съпротива сутринта, а не вечерта. Очевидно, вечер обикновеният човек е по-податлив на волята на по-силния, в дадения случай на докладчика. Тъй като подобни събрания не са нищо друго освен своего рода двубой между две различни настроения. И дори за един истински оратор, притежаващ забележително красноречие, притежаващ черти на апостол, все пак е по-лесно да преубеди човека в онези часове на деня, когато самата природа вече е отслабила неговата съпротивителна сила, отколкото в онези часове на деня, когато този човек още притежава цялата си енергия и воля.
На същата цел служи изкуствената, но същевременно тайнствена обстановка, създавана от католическата църква: горящи свещи, кандилници, мириси и т.н.
Истинският оратор именно в своите двубои с противника, когото се стреми да приобщи към своята вяра, постепенно придобива поразително фина психологическа чувствителност, която почти напълно липсва на писателя. Ето защо може да се каже, че но принцип печатните произведения са по-пригодни само за задълбочаване и затвърждаване на вече съществуващи мнения. Всички действително велики исторически преврати са били извършвани посредством устното слово, а не посредством нечетни произведения. Последните винаги са играли само подчинена роля.
Нали всички знаем, че френската революция съвсем не е била резултат на философски теории. Тази революция не би я имало, ако демагозите на големия стил не бяха създали цяла армия от хора, подложили на гонение монархията, системно раздухващи страстите на страдащия народ — докато накрая не се е разразил чудовищния взрив, накарал да трепери цяла Европа. Същото трябва да кажем за най-големия революционен преврат на новото време. Не съчиненията на Ленин направиха болшевишката революция в Русия. Главна роля изигра ораторската дейност на големите и малки апостоли на омразата, разпалили страстите на народа в невероятни мащаби.
Народът, състоящ се от неграмотни хора, беше въвлечен в комунистическата революция не чрез четенето на теоретичните съчинения на Карл Маркс, а чрез картините на онези небесни блага, които им рисуваха хиляди и хиляди агитатори, ръководещи се, разбира се, само от една определена идея.
Така е било, така ще бъде винаги. Крайно характерно за нашата нещастна, откъсната от живота немска интелигенция е, че и според нея писателят винаги има умствено превъзходство над оратора. В този смисъл се разпространява и споменатия от нас вестник от лагера дойчнационале. Своята аргументация този нещастен вестник потвърждава с това какво разочарование понякога предизвиквала речта на признат голям оратор, след като бъде напечатана. Това ми напомня друг епизод, който ми е останал в паметта от времето на войната. По онова време се появи книжка с речи на Лойд-Джордж, който тогава беше още английски военен министър. Нашият буржоазен немски печат веднага подложи тази книжка на „най-фин“ критически анализ и като две по две доказа, че речите на Лойд-Джордж са абсолютно банални, ненаучни, недостатъчно фини и т.н. В това време томчето речи на Лойд-Джордж попадна и в моите ръце. Аз прочетох на един дъх тази книжчица и се убедих веднага, че имам пред себе си образци на ораторското изкуство и изумително умение да въздейства върху психологията на масите. Оставаше ми само горчиво да се посмея над нашите вестникари, които абсолютно не бяха в състояние да разберат значението на тези речи. Нашите мастилени кули съдеха за речите на Лойд-Джордж по онова впечатление, което те правеха на нашите надути преситени интелигенти. Всъщност, великият английски демагог Лойд-Джордж базираше речите си изключително върху това да окаже колкото е възможно по-голямо въздействие на действително широките маси на своя народ. И той беше, разбира се, съвсем прав. От гледна точка на този критерий речите на английския военен министър бяха превъзходни, бяха образцови и показваха изумително разбиране на народната душа от този оратор. Именно затова речите на Лойд-Джордж действително бяха оказали огромно влияние върху английската тълпа.
Сравнете тези речи на Лойд-Джордж с безпомощното бъбрене на немския оратор Бетман-Холвег. Външно речите на последния биха могли да изглеждат „по-фини“, но в действителност речите на Бетман доказваха само това, че този човек съвсем не умее да говори със своя народ, тъй като абсолютно не го познава. За врабчия мозък на „образования“ немски журналист остава съвсем неразбираемо защо Лойд-Джордж е могъл да окаже такова гигантско влияние върху масата, а „образованата“ дрънканица на Бетман, която толкова се харесваше на нашите „умни“ журналисти и интелигенти, нямаше никакво влияние върху масата. Че Лойд-Джордж не само не отстъпва по гениалност на Бетман-Холвег, но многократно го превъзхожда — това той доказа именно чрез факта, че бе успял да придаде на речите си такава форма, която му бе отворила сърцето на народа му и му бе дала възможност напълно да подчини народа на своята воля. Този англичанин доказва превъзходството си над разните Бетмановци именно с това, че умееше да говори със своя народ просто, ясно, изразително, привеждайки леки и достъпни примери, въздействайки върху чувството и въображението на масата. Речта на истинския държавен деятел трябва да се оценява не по онова впечатление, което тя прави на университетските професори, а по онова влияние, което оказва върху широките слоеве на народа. Ето единственият критерий, позволяващ да се съди за степента на действителната гениалност на даден оратор.